— Не, нищо.
— Стори ми се, че каза нещо. Моля те, слушай, без да говориш!
— Но тази история съм я чувал! — възрази Пол. — Младежът се казва Парис и живее в Троя, нали?
— Не си я чул такава, каквато аз мисля да я разкажа. Макар че младежът наистина се казва Парис. Става дума за „Илиада“, написана от гледната точка на троянците. Парис е самата невинност, нали? Така започва истинската история. Не е тръгнал да си търси жена, онези три богини сами го спират на пътя… Моята история ще бъде по-сърдечна и интимна, може би лишена от особени литературни достойнства, но за сметка на това далеч по-интересна за киноиндустрията, телевизията, а дори и за производителите на сапунени опери. Нима не искаш да ме видиш отново известен? Не, не се шегувам и не съм луд. Така, историята продължава…
„Избери мен — шепне една от богините, дръпнала го настрана. — Ако го направиш, аз ще те превърна в най-великия човек на света“. Името на тази богиня е Хера.
— Без майтап?
— Господ ми е свидетел, няма никакъв майтап. Видяла накъде вървят нещата, втората богиня също го дърпа настрана. „Ако избереш мен, ще те направя герой — шепне тя. — Не я слушай онази.“ А третата…
— Афродита, разбира се. Тази путка, както ти я наричаш.
— Точно така. „Избери мен — казва путката и огъва кръшна снага пред очите му. Бедният Парис за пръв път в живота си вижда толкова съвършено женско тяло. — Ако ме избереш, ще ти дам за съпруга най-красивата жена в света.“ А той, горкичкият, широко отваря очи и пита: „Себе си ли имаш предвид?“ Въпросът му е логичен, защото Афродита наистина изглежда страхотно. Да не забравяме, че в нашата версия момчето е напълно невинно и изобщо не подозира с кого говори. „Имам предвид земна жена“, уточнява богинята, едва сега той вдява за какво става въпрос. После върши точно това, което и ние с теб бихме извършили на негово място. Ти и аз сме хора без особено голям избор, нали? Парис избира най-красивата жена в света. Но това, което не знае…
— А ние с теб знаем — подхвърли Пол.
— … е, че най-красивата жена в света, Елена, дъщеря на Зевс, която не живее вече в Троя, а в Спарта, е омъжена за един велик гръцки цар, който отдавна има обещанието на останалите гръцки царе да му се притекат на помощ с оръжие в ръка, ако някой дръзне да постави брака му под заплаха. Така избухва Троянската война, за която ние знаем всичко, но от гледната точка на Троя. В същото време нямаме представа какво точно става вътре в града по време на обсадата. Но аз зная това и смятам да го споделя с читателите на своя нов роман. Естествено, няма да забравя търканията с брат му Хектор и останалите му роднини, преди още войната да е започнала. С Елена също. Наблягам на баталните сцени, на драматизма, напрежението и всичко останало.
— Ами хепиенда? Нали каза, че ще има хепиенд?
— Парис убива гневния Ахил, не помниш ли? Разбира се, с помощта на Аполон, който му издава единственото уязвимо място на великия воин. Ахил вече е заклал Хектор и още куп доблестни троянски войници. Парис отмъщава за тях.
— След което Троя пада — обади се Пол. — Градът е опожарен, всичко живо от мъжки пол е изклано, а жените са взети в робство. Този хепиенд ще приседне дори и на истински грък!
— Но аз възнамерявам да спра далеч преди този момент — възрази Пота. — Парис и Елена се събират отново и правят любов поне още веднъж. Трагедията от поражението е нещо, за което знаем всички, но именно то внася особено ироничен привкус в буйните празненства. Тук именно е неизказаната ирония, защото ние знаем какво ще се случи в близкото бъдеще… Е, какво ще кажеш? Не е ли достойно за договор?
— Сигурен ли си, че действително си готов да вложиш сили в подобен роман? — попита с подозрение Пол.
— Не знам — въздъхна Пота.
— В такъв случай и аз не знам. Напиши една-две глави, пак ще приказваме.
— Май не си много възхитен, а?
— Нито пък ти. Познавам те прекалено отдавна, за да бъда възхитен от нещо, което не е завършено. Но все пак предпочитам да препишеш „Илиада“ вместо „Том Сойер“.
— В идеята за Том Сойер има много рационални зрънца — възрази Пота.
— Които ти все още не си открил, нали? — засече го Пол. — Открий ги и тогава ще говорим. Я кажи как е Поли? Твоята Поли, а не леля Поли. Възприе ли идеята ти да напишеш сексуален роман за нея или за някоя друга, която си оправял? Не те ли нарече изкуфял дъртак?
— Поли е добре и ти прекрасно го знаеш. Но ще бъде още по-добре, ако си седна на задника и започна да пиша. Винаги е твърдяла, че когато съм потънал в работа, с мен се живее много по-лесно.
— Аз също ще бъда доволен, а вероятно и ти — кимна с въздишка Пол. — А какво стана с идеята ти за сексуалния роман? Доколкото си спомням, беше измислил нелошо заглавие. Поли възпротиви ли се?