— Не, не се възпротиви. Особено след като разбра, че заглавието не я засяга пряко.
— Тя е разбрала, но не и бъдещите читатели.
— Вероятно точно това си е помислила. Пък и аз… Виж, Поли е доста пълничка, а аз мога да направя героинята си слаба като вейка. Поли е ниска и тъмнокоса, а моята героиня може да бъде висока и руса. Поли е от Небраска, а моята героиня е с южняшки произход.
— И никой изобщо няма да се сети за какво става въпрос, а?
— Вероятно ще се досещат — призна Пота. — Но аз все още не съм се отказал от идеята. Иска ми се да напиша един наистина хубав роман, който не само да се превърне в бестселър, но и да бъде откупен за филмиране.
— Виж какво ще ти кажа, Джийн — поклати глава Пол. — Според мен времето на бестселърите е отминало и за двама ни. Освен ако наистина не опиташ да напишеш роман с много…
— Не, не! Няма да се опитам, а дори и да го сторя, със сигурност ще се проваля. От друга страна, разполагам с предварителните материали за тази секс-книга, на които и двамата можем да се насладим. Ще те питам нещо, Пол. Чувал ли си някога за извадка от дневника на херцогинята на Марлборо, цитирам я дословно: „Снощи моят съпруг и господар се завърна от война и ме ощастливи два пъти, без да си сваля ботушите.“
— Разбира се. Защо питаш?
— Опитвам се да открия произхода на тази реплика, но не стигам доникъде. Мисля, че бих могъл да я използвам. Обърнах се към един приятел, той е историк и също я беше чувал, но не успя да я открие черно на бяло. Всъщност, така и не разбрах дали изобщо си е направил труда да я потърси.
— Мисля, че след като ти и твоят приятел не сте успели да я откриете, едва ли някой ще го стори. Ето защо, можеш да я ползваш, както си искаш. Ако истината излезе наяве благодарение на някой жлъчен учен, шумотевицата по въпроса ще е добра реклама за нас. Затова, пак повтарям, прави с тази реплика, каквото ти хрумне.
— Точно така — кимна Пота, твърдо решен да го стори.
*****
„Снощи моят съпруг и господар се завърна от война и ме ощастливи три пъти, без да си сваля ботушите.“
Първа глава
Снощи моят съпруг и господар се завърна от война и ме ощастливи три пъти, без да си сваля ботушите.
„Не съм вършил нищо подобно.
Какво, по дяволите, й става на тая моята жена? Защо пише такива неща в дневника си, а след това го оставя отворен, за да мога да го видя?“
Това беше горчивият протест на писателя на средна възраст (така пишеше Пота), който възнамеряваше да започне и завърши един съвременен сексуален роман, написан от гледната точка на една модерна жена, с чаровното заглавие „Сексуална биография на моята съпруга“.
Той се казваше Лойд. И не беше господар на никого, включително и на жена си. Не беше ходил на никаква война, вече няколко месеца подред прекарваше нощите си у дома. Не притежаваше ботуши.
„Ако пък някъде по широкия свят съществуваше жена, която бих се опитал да ощастливя три пъти, това с положителност нямаше да е жената, за която съм женен от двадесет и пет години“ — мърмореше си той на глас. Вероятно именно по тази причина тя имаше подобни видения. А може би… Може би не бяха видения?!
За него не беше тайна, че кръшната му русокоса съпруга с южняшка кръв си е малко луда. Но луда по онзи нормален и често срещан начин, който предизвиква умилението на мъжете и ги кара да говорят за съпругите си с топла привързаност. Фактът, че, поддавайки се на някакъв импулс, беше започнала да си води дневник, в който записваше каквото й дойде наум, беше без значение, защото същите тези неща тя ги приказваше и в компанията на напълно случайни хора. Известен му беше и нейният навик да си записва всичко, свързано с различните й дейности и планове за деня, знаеше, че си записва и определени цитати, които си е харесала и има желание да използва. Шокиращо обаче беше разкритието му, че е започнала да подслажда своите записки с пиперливи еротични измишльотини от сорта на тази, която току-що беше прочел.
Върна се обратно в семейната спалня на втория етаж и отново погледна в чекмеджето на скрина. Искаше да се увери, че не сънува. Но дневникът си беше там — един чисто нов бележник с твърди корици, който лежеше върху нейните акуратно подредени комбинезони и гащички. С изключение на самотното изречение в началото, страниците бяха абсолютно празни. Какво означаваше всичко това, по дяволите?