Изведнъж му хрумна, че зад това странно признание се криеше нещо друго, най-вероятно хитро закодирано. И забележката не се отнасяше за него, а за някой друг. Почувства се наранен, пренебрегнат и измамен, но в момента това му изглеждаше маловажно. Въздъхна, поклати глава и потъна в спомени, трескаво търсейки някаква следа, за която да се захване. Вечер се прибираше навреме, нощите прекарваше вкъщи, без никакво изключение. Но с дните не беше така — понякога оставаше от сутрин до вечер в града и винаги предварително я предупреждаваше. От друга страна, и тя ходеше в града прекалено често, дори по-често от него. Понякога дори преспиваше там, в малкото апартаментче, което държаха просто ей така, за всеки случай. Нима е възможно? Жената, която писмено признаваше, че е била ощастливена три пъти, не беше милата и благоприлична домакиня, която той познаваше.
Нима бе възможно тя да е по-различна, по-коварна? И къде, по дяволите, би могла да намери мъж или младеж, който би я ощастливил цели три пъти? Откъде идваха тези три пъти? Възможно ли е да става въпрос за повече мъже или младежи, участвали в действието?
Лойд съзнаваше, че позволява на мислите си да поемат в тази посока заради една перверзна надежда — да налее вода в собствената си мелница на писател, като присвои тайно това съкровище от автентичен женски сексуален материал, изключително полезен за романа, който възнамеряваше да пише. Но оптимистичната усмивка, озарила лицето му, се дължеше и на още нещо. Нима беше възможно? Нима беше възможно жената, която в продължение на четвърт век беше демонстрирала пълно задоволство от сексуалните му усилия, изведнъж да се окаже ненаситна нимфоманка с трудно задоволими желания? „Ако е така, тя ми се издига в очите — призна с въздишка Лойд. Положително бих й предложил нещо повече от това, на което е свикнала с мен, особено ако си представя, че е съпругата на някой друг.“ Усилията му дори биха отишли дотам, че да се напъне да я ощастливи също три пъти или просто да се самоубие, опитвайки.
Като американски писател, Лойд беше постигнал умерени успехи и прилична известност, а в днешно време…
„Какво в днешно време, по дяволите?“ — изпъшка Пота, вдигна ръце нагоре и направи опит да раздвижи схванатия си врат, за да прогони тъпата болка в раменете си. Отново го измъчваше и врата. Явно трябваше да търпи. Въпросът беше какво да прави с тоя тип Лойд. Нима ще се наложи отново да прерови целия скучен материал, събран предварително за него? Не беше ли по-добре изобщо да не го използва, след като не се връзваше с интригата? Или пък да изчака? Можеше да го използва при някой задължителен коментар, за да придаде на своя чувствителен герой повече хумор и енергичност. Започна да прелиства жълтите страници на бележника си, за да стигне до онова, което вече твърдо бе решил да включи в повествованието.
Намери Лойд вбесен:
— Каква беше целта, по дяволите?
— Каква цел, скъпи?
— Прекрасно знаеш какво те питам, Милдрид! Защо си оставила бележника си там… за да го видя?
— Какъв бележник? За какво говориш? Лойд, какво пак те прихваща, за Бога?
— Имам предвид твоя дневник! Оставен разгърнат ей там, върху скрина, за да мога да го видя!
— О, това ли? Сега май е мой ред да се ядосам. Изобщо не съм го оставяла там и никак не ми харесва мисълта, че си ровил в него! Бележникът беше в чекмеджето с бельото ми.
— Точно така, по дяволите! Но чекмеджето беше полуотворено и аз се изкуших. Знаеш как ми действа бельото ти… А после прочетох това, което пише вътре. Какво става, по дяволите?
— Нищо не става. Записала съм една мисъл в новия си дневник и нищо повече. Не разбирам защо крещиш и защо си толкова ядосан?
— Че как няма да съм ядосан? Откъде, по дяволите, знаеш за херцогинята на Марлборо?
— За кого?
— Марлборо. Херцогинята на Марлборо.
— За пръв път чувам това име.
— Така ли? А как тогава си се сдобила с нейния цитат? И как, по дяволите, ти хрумна вместо два пъти да напишеш три пъти?
— Този цитат го знам от теб, скъпи.
— От мен?
— Да, да. Зърнах го написан на лист хартия върху бюрото ти и побързах да си го препиша. Хареса ми, стори ми се забавен. Точно тогава ми хрумна идеята…
— Каква идея?
— За книгата.
— О, Господи! Каква книга?
— Моята сексуална книга.
— Какво?!
— Реших да напиша сексуална книга, нещо като роман, но от гледната точка на жена, която все още обича да прави секс. Мисля, че съвременните читатели са склонни да приемат подобно нещо.