Лойд безсилно се отпусна на близкия стол, изпусна въздуха от дробовете си и направи опит да разсъждава.
— А кое те накара да мислиш, откъде разбра, че въпросната херцогиня на Марлборо все още обича да прави секс? — попита след известно време той. — Нали твърдиш, че никога не си чувала за нея?
— Това е вярно. Нито съм чувала за нея, нито имам някаква представа дали е жива или мъртва. Но тя използва думата ощастливи, за да опише акта. Не изглежда ядосана на мъжа си заради прословутите три пъти, нито пък от факта, че не си е събул ботушите. Мисля, че такава жена би била подходяща за героиня в романа, който смятам да напиша. Ти не си ли на същото мнение?
— Роман? Ти смяташ да напишеш роман?!
— Куп жени се занимават с писане на романи, защо да не опитам и аз? Това, което замислям, ще бъде нещо като сексуална автобиография.
— Но ти никога в живота си не си написала нещо по-дълго от рецепта за готварската рубрика в местния вестник. Откъде изобщо ти хрумна тази налудничава идея?
— От теб.
— Пак ли от мен?!
— Да. Нали в момента пишеш книга със заглавие „Сексуална биография на моята съпруга“?
— Ти прекрасно знаеш, че е така.
— Тогава защо вдигаш всичката тази пара? Нима това, което можеш да си позволиш ти, на мен ми е забранено?
— По едно и също време? Една и съща книга?!
— Книгата няма да е една и съща. Освен това, не виждам нищо лошо да се занимавам с писане. А накрая може и да ги публикуваме заедно.
— Не, Милдрид! Ние не можем да ги публикуваме заедно и няма да ги публикуваме заедно. А помислила ли си откъде ще се сдобиеш с нужната информация? Откъде, питам аз?
— Знаеш ли, аз все пак имам известен личен опит. Разполагам и с разказите на други жени. Имам незавършено висше образование, а преди това съм учила в общообразователен колеж, на пълен пансион. Освен това…
— Още ли има? Какво е то?
— Мога да използвам и твои материали, стига да ми позволиш. Имам предвид твоите години в Гринич Вилидж с всичките онези наркомани и нимфоманки. Как се казваше онази твоя приятелка, която дълго се опитваше да се пребори с дрогата, а после загина при автомобилна катастрофа? Описала съм я, но съм оставила празно място за името й.
— Значи вече си започнала да пишеш?
— О, да. Имам цели три глави. В случай, че се съгласиш да хвърлям по едно око на твоя ръкопис, ще ми помогнеш да събера още доста материал. Ще ми позволиш ли?
— Не, Милдрид, няма да ти позволя.
— В такъв случай ще си измислям. Все пак бих те помолила да ми отговориш на един въпрос: след като мъжа приключи с уринирането, трябва ли да си мие…
— Мие си ръцете! — изрева Лойд. — Само ръцете и при това ако иска. Само ръцете, разбираш ли?
— А ти правиш ли го?
— О, Господи, това вече е прекалено! Това е лудост, Милдрид, пълна лудост!
„По дяволите, простена Пота, то за мен е пълна лудост, докато се опитвам да не изтърва нишката без план, та камо ли за този писател в книгата, дето съвсем няма план.“ Пота проумя, че трябва веднага да прекъсне писането и да се заеме със съставянето на нещо като карта за евентуалните пътища на интригата. Трябваше да се опита внимателно да прецени докъде да продължи с този нов обрат на събитията, имайки предвид своя първоначален замисъл.
Разходката до брега този път едва ли щеше да му помогне. Беше прекалено изтощен, както емоционално, така и физически, за да се подложи на допълнително натоварване. Отиде да си легне с плахата надежда, че една хубава дрямка ще го освежи. Преди да се отпусне в обятията на Морфей, той благодари на щастливата си звезда, че Поли, собствената му съпруга, не крои тайни планове да напише сексуален роман или какъвто и да било друг роман. Доколкото му беше известно… Ами ако не е така?!
Подобно развитие на нещата щеше да е прекалено трудно за смилане от един остаряващ човешки мозък. Със сигурност щеше да се обърка: докато той пише своя сексуален роман, жена му върши абсолютно същото, в своя роман той пише за писател, който пише сексуален роман, докато жена му пише същия или подобен сексуален роман, като се опитва да открадне неговите идеи.
Всъщност, нима това не е един непредвиден, доста комичен обрат? Беше изкушен за миг да се прокрадне нагоре по стълбите и да прегледа купчината й бележници и тетрадки. Искаше да е сигурен, че в тях няма никакъв дневник или таен ръкопис. На практика обаче беше абсолютно убеден, че е именно така, тъй като тя не би подложила на риск ясните им, напълно открити отношения.