Нещо такова навярно би представлявало истинска златна мина, но изобщо вече не е за мен.
„О, Господи!“ — възкликна в следващата секунда той, без да го е грижа дали го прави на висок глас или само във въображението си. — „Къде изчезна моята прекрасна муза, която през всичките тези години ме вдъхновяваше?“
След една-две минути някой сякаш леко го докосна по рамото. Усмихнат, Пота стана от леглото и грабна писалката си.
*****
Първа глава: Въведение
Ако имах приятелка, щях да я помоля да се включи в написването на сексуалната биография на моя съпруг. Само по този начин хората след нас биха могли да научат истината за неговото отвратително поведение, за всичко, което съм била принудена да понеса, за да запазя нашия брак и името си на добра богиня, закрилница на дома и семейството. О, ако можех да напиша книга за всичко това! За съжаление нямам приятелка, на която да се доверя. И не мога да пиша. Поне така си мисля. Афродита ми е близка, колкото всяка друга, но ние двете не се харесваме. Защото тя не винаги говори истината, най-малкото пред мен. Така и не разбрах дали е имало нещо между нея и моя съпруг Зевс. Обществена тайна е, че преди години Зевс беше полудял по нея и упорито я преследваше. Изобщо не го притесняваше факта, че като дъщеря на Диана, тя лесно би могла да се окаже и негова собствена дъщеря. Той е бог, нали знаете, при това върховният бог. Това го кара да си мисли, че може да върши всичко, каквото си пожелае.
В случаите с Деметра и Персефона той изобщо не се спря, но това е друга история. За нея ще спомена по-нататък, но веднага искам да ви предупредя, че ако тръгна да описвам безбройните похождения на Зевс, въведението към книгата ще стане безкрайно. Неговите изневери нямат чет, а аз съм сигурна, че зная едва за половината от тях. Той е в състояние да открива новите си любовници и да ги обладава, още преди аз да съм се оправила с предишните. Да не говорим за красивия младеж Ганимед, когото аз все пак не мога да приема като съперник или за другите подобни случаи. И въпреки всичко, аз все още не знам дали Зевс и Афродита са имали сексуална връзка. Той, естествено, не ми казва нищо. А когато го питам, толкова се нервира, че спрях да го питам или най-малкото се опитах да спра.
Тя пък ми отговаря само с онова дразнещо клатене на главата и с неприлично хихикане.
— Спокойно можеш да споделиш с мен, Афродита — казвам й аз. — Това отдавна вече няма значение.
— О, напротив — отвръща тя с типичния си подигравателен смях и започва да се кипри.
Представяте ли си?!
— Няма значение — продължавам да я увещавам аз. — Всичко е погребано и забравено…
— Така ли?
— Просто съм любопитна. Зная за толкова много от неговите похождения, така че едно повече или по-малко наистина няма да промени нещата.
— Наистина ли? Ще ти кажа нещо, Хера: аз познавам жените доста по-добре от теб.
— Кълна се, че изобщо няма да трепна. Давам ти думата си на богиня. Имало ли е нещо между теб и Зевс? Искам да знам истината!
И знаете ли какво ми отговори тази хубостница? Няма да повярвате!
— Това си е моя работа. А ти, след като толкова много искаш, разбери сама!
Представяте ли си?! Тая безсрамна кучка!
Небето ми е свидетел, че не съм нито злобна, нито подла жена. Но веднага трябва да призная, че бях изпълнена със злорадство, когато я видях да ридае заради Адонис — онзи красив младеж, в когото беше влюбена. Разкъса го огромен глиган или някакъв друг звяр, вече не помня. Така й се падаше… Но иначе не съм злобарка. Питайте, когото искате. Само не и Зевс, защото той едва ли ще е обективен.
Нека ви припомня, че Зевс е погълнал първата си жена. Аз не съм му първата. Погълнал Метис жива в момента, в който разбрал, че е бременна. От страх, че може да роди син, който да стане по-могъщ от него. Всички мъже в рода на съпруга ми са могъщи, защото изяждат мъжките си рожби или поне се опитват да го сторят. Умирали от страх, че някое от тези момчета може да стане достатъчно силно и да им отнеме властта. Този страх явно е заложен в гените им. Може би не знаете, но и ние имаме гени. Очевидно тези дръвници не се сещали, че ако не се държат толкова заплашително със синовете си, те едва ли биха искали да им отнемат властта. Метис е погълната, но дъщеря им оцелява. А Зевс беше принуден да си разцепи челото с брадва, за да се роди Атина от главата му — цяла и непокътната. После дълго страдаше от главоболие и стана по-предпазлив.