По тази причина моята колежка Атина се явява дъщеря на друга моя съперница. Двете се разбираме сравнително добре, но аз никога не забравям, че тя е дъщеря на жена, която е била със Зевс преди мен. Жена, която съм длъжна да смятам за съперница, независимо от факта, че е живяла с мъжа ми в далечното минало. Сигурно и вие на мое място бихте мислили така, нали? Признайте си…
Много време ми отне, докато си оправях сметките, не със Зевс, разбира се, защото той е недосегаем, а с любовниците му, а понякога и с поколенията им. Например Херакъл. Отне ми цял един живот (неговия), преди да му отмъстя заради майка му Алкмена. След като той удуши онези две огромни змии, аз се промъкнах в люлката му с намерението да го убия. Проклетият полубог обаче се оказа невероятен чаровник, също като онзи пияница Дионис, поредното копеле на съпруга ми. Но аз продължих да го дебна и да чакам звездния си миг. Когато часът настъпи, всички останаха изненадани. Докарах Херакъл до лудост и видях как убива собствената си жена и децата си, възприемайки ги като свои смъртни врагове. Така най-сетне си го върнах и никой копче не може да ми каже!
Онази жена Йо също ми загуби много време. Доста се затрудних с нея! Първоначално Зевс я превърна в крава, за да ми попречи да я убия. На пръв поглед това ме задоволяваше напълно — да те превърнат в юница беше достатъчно наказание за дързостта да изчукаш главния бог. Но после се сетих за другото му гадже, Европа, при нея Зевс нямаше никакъв проблем и нарочно се превърна в бик, за да я обладае. Хмм, рекох си… Аз да не съм вчерашна. Превръщайки я в крава, той явно ме мислеше за такава. Обаче аз заповядах на Аргус с неговите хиляда очи да я пази и да внимава двамата да не се съберат пак. Но когато Хермес превърна Аргус в паун, а хилядата му очи — в разноцветни пера от опашката му, реших, че операцията не си струва труда. Изпратих един стършел да нападне Йо и той я жилеше, където и да отиде, та я прогони от страната. Мръсницата побегна нагоре към Йония, после надолу към Египет. И това май е последното, което чух за нея, макар хората да разправят, че египтяните я почитали като богинята Изида. Да й се моли, който ще. На мен изобщо не ми пука, след като си е платила. Отмъстих си, макар че не съм отмъстителен човек. Никой не може да ме обвини, че съм отмъстила на жена, която е съблазнила съпруга ми и му е позволила да я изнасили.
Но изброените дотук бяха смъртни. А моите големи проблеми идваха от безсмъртните. Тях не можех да ги убия, а и на децата им не можех да сторя кой знае какво, тъй като и те бяха безсмъртни. С Лето намерих начин да се справя: вселих божествен ужас от великата Хера в душите на хората, чиито земи тя обикаляше по време на своята бременност. Никой не желаеше да срещне моя гняв, затова й отказваха подслон и я гонеха от земите си. Накрая тя се добра до една местност на име Делос, която, след като роди близнаците си Аполон и Артемида, се превърна в остров сред морските вълни. Тези, двамата, и до днес са тук горе, около мен. Естествено, никога не сме били особено близки. Артемида, която предпочита лова пред другите божествени занимания, се оказа заклета девственица и изпитва дълбоко преклонение пред Иполит (също девственик, успешно парирал домогванията на собствената си мащеха). Аполон — нашият бог-слънце, така да се каже, изобщо не е девственик. Напротив, той „опъна“ Дафни сред клоните на едно лаврово дърво, уби момичето Коронида в изблик на ревност, повярвал на слуховете, че му е изневерила. После пребоядиса перата на птицата-вестоносец, гарвана, от бяло в черно, именно защото му беше донесла лошата новина.
Аполон и Артемида, подобно на Хермес, бидейки деца на Зевс, застанаха на страната на Троя в избухналата накрая голяма война. Дардан, прародител на царете на Троя, беше син на Зевс и на друга моя съперница, Електра, дъщерята на Атлас. Ето ви още една причина да не обичам Троя и троянците. Имам и други, разбира се. Там беше и Парис, когото нито бях забравила, нито му бях простила. После се появи и Елена — също рожба на неверния Зевс. Тя е дъщеря на Леда, която той подлъгал като невинен лебед, а след това изнасилил като див звяр. В Троя Елена си имаше достатъчно неприятности и без моята помощ. Беше отвратена от малодушието на Парис. Сбърканият й съпруг Менелай я заплашваше със смърт. Но Елена успя да го заслепи с красивите си голи гърди, за които дори Афродита й завижда, пък и аз също, и той прибра своя меч, както и нея, решил, че отново е вярната му съпруга.
В Троя се подвизаваха още куп дразнещи личности. Там се биеше и Сарпедон, син от друга връзка на моя мъж — Лаодамия. Когато Патрокъл го уби с копието си, той дори не разбра, че е станал жертва на предварително издадена смъртна присъда. Зевс се бе влюбил в нереидата Тетида, Посейдон също. И самата аз започнах да я харесвам, особено след като Прометей изплю камъчето, че тя носи в утробата си син, който ще стане по-могъщ от баща си. Новината обаче уплаши влюбените богове, които побързаха да се спасят. Тетида се омъжи за смъртен и даде живот на непобедимия воин Ахил, станал мой любимец във войната срещу Троя. Зевс естествено подкрепяше Троя, но накрая, както винаги, мойрите щяха да решат.