Последва период, в който Зевс странеше от безсмъртните. По собствените му думи, предпочитал да се влюбва в земни жени. Това направи моите отмъщения по-лесно осъществими.
Още преди това Зевс имаше безчет любовници на земята — повече, отколкото ми бяха известни и бих могла да преброя. Знаех за Европа, която беше една от първите — онази, която бе подлъгал, превръщайки се в сладък бял бик. Знам и за Мнемозина, майката на музите, макар че не съм сигурна дали той е баща на всички музи. В това може да бъде сигурна единствено Афродита, богинята на любовта, но тя не иска да ми каже. Знаете ли как ми отговори, когато съвсем приятелски я помолих?
— Не питай, за да не те лъжа!
Нещо да кажете? Истинска кучка, нали?
После дойде ред на Темида, майката на Прометей, и на Сезоните, а не беше тайна, че Зевс е бащата. Майа, една от дъщерите на Атлас, легна със Зевс и впоследствие роди Хермес, който от лоялност към баща си преряза гърлото на пазача, поставен лично от мен да охранява Йо. Между другото, Хермес е една от извънбрачните връзки на Афродита и дори имаха син. Афродита беше омъжена за едно от децата ни — Хефест, но непрекъснато го мамеше с Арес и всички останали. Разбира се, тук трябва да спомена и Деметра — богинята на земеделието и плодородието, която легна със Зевс и му роди Персефона. И тя, от своя страна, също легна със Зевс и му роди син Загрей. Това вече ми дойде прекалено. Убедих Титаните да видят сметката на тоя младеж.
Нима аз съм виновна?
Афродита постоянно се опитваше да ме обвинява.
— Защо винаги постъпваш по този начин, Хера? — гълчеше ме тя неведнъж. — Няма причини да се разстройваш!
— Защо ли? — отвръщах аз. — Защото не съм само измамената съпруга на един сладострастник, който непрекъснато ми изневерява. Аз съм богинята и закрилницата на семейството и домашното огнище. Какво ще си помислят за мен онези, които ме почитат, ако обърна гръб на тези проблеми в собственото си семейство?
Афродита се изкиска толкова високо, че околните се обърнаха и чуха как ми се подиграваше.
— Онези, които те почитат? Тебе? Хера, такива няма, с изключение може би на някоя старица или на някоя ожесточена и грозна съпруга. Никой не боготвори целомъдрието и верността. Къде е удоволствието от тях? А към Алкмена ти беше както жестока, така и несправедлива. Тя е била измамена и не е знаела какво върши.
— Как така не е знаела? Спала е със съпруга ми!
— Но през цялото време го е мислила за собствения си съпруг. Той се е промъкнал в леглото й, маскиран като Амфитрион.
— Не смяташ ли, че би трябвало да усети разликата? Моят съпруг е необикновен. Той е Зевс!
— И какво е трябвало да направи? Може би да се бори с него? Нима мислиш, че има смъртна, която би пропуснала шанса да се съеши със Зевс и да роди герой? Не е честно да наказваш Алкмена, опитвайки се първо да убиеш Херакъл в люлката му, а после постоянно да го преследваш.
— Не се опитвах да накажа нея! — отвърнах аз, натъртвайки на последната дума. — Опитвах се да накажа Зевс!
— Това също не е честно. Защо се гневиш? Защо побесняваш заради подобно нещо? Нима не знаеш какви са мъжете?
„А също и някои жени“ — понечих да й отвърна, но замълчах…
Защото не обичам да споря. Не си падам по скандалите, предпочитам разбирателството. Дали не греша? Може би не съм била съвсем справедлива към Алкмена и Херакъл. Но случаят със Семела беше различен и никой не може да ме обвини. Тя знаеше кой е той и го направи напълно съзнателно. Ето защо я подлъгах да поиска от Зевс да й изпълни едно желание, преди да му се отдаде следващия път.
— Не си го виждала в целия му блясък, така, както аз съм го виждала. Накарай го да ти обещае, че ще ти се покаже в тази светлина. Едва тогава ще разбереш какво означава божествено великолепие.
Тя изпълни съвета ми.
Той пък изпълни желание й.
И тя изгоря като сух лист, за по-малко от секунда. Нямаше кой да я предупреди, че божественият блясък е опасен. Но Зевс успял да вземе мъжката рожба от утробата й и да я вкара странично в бедрото си, където дочака момента на своето раждане. Дионис също беше чаровник, както сама се убедих.