— Да не си го пипнала! — прогърмя Зевс и аз покорно отстъпих. — След време той ще се присъедини към нас, тук горе, Херакъл също.
Дадох му дума. Но тъй като той не спомена нищо за другите, аз само го изчаках да си обърне гърба, за да хукне след поредната девойка, и се залових със семейната двойка, охранявана по негова поръка от Дионис. Накарах мъжа да се побърка и в резултат той уби собствения си син. После докарах и жена му до лудост и тя скочи в морето заедно с другото им дете. Дадох им урок, който никога нямаше да забравят. Един безспорно добър урок, нали?
А докато аз бях заета с всичко това, Зевс се развличаше с Антиопа. Това е друга история, която по-късно ще ви разкажа подробно. Ще научите за синовете й, които впоследствие станаха господари на град Тива. Копелетата на Зевс бяха навсякъде. В този случай бях твърде закъсняла, за да реагирам, както трябва, но и без моята намеса Антиопа плати висока цена. Тя избяга от баща си, но беше хваната в плен от чичо си и жестоко унижавана от ревнивата му жена. Аз не съм злобна жена и нямам желание да отмъщавам на никого. Напълно достатъчно ми беше да я видя как страда.
За Калисто, обаче, се появих точно навреме. Зевс се промъкна при нея, маскиран като Артемида, на която тя вярваше. И в момента, в който останал насаме с нея, той си свършил работата. Това, което аз направих на Калисто, преди той да ме спре, беше достатъчно добро — превърнах я в мечка. После се оттеглих, за да наблюдавам какво ще стане. За съжаление не стана нищо, защото съпругът ми изобщо не я потърси втори път. Бях принудена да взема нещата в свои ръце. Направих ловец от детето на този грях с идеята той да убие Калисто, без дори да подозира, че е родната му майка. Чиста работа, нали? Но Зевс се появи навреме и ми попречи. Миг преди синът да прониже мечката с копието си, Зевс я превърна в звезди и я окачи на небето като съзвездие, съзвездието Голямата мечка.
По това време вече бях уморена и готова да се откажа. Мислех да приема съвета на Афродита и да го оставя да си разиграва коня, без да се разстройвам особено. Позволих му да продължи връзката си с нимфата Егина, която ще опиша по-подробно в сексуалната биография на съпруга си. Не казах и думичка, все едно че нищо не знам. Той се появи при Даная като златен дъжд (нещо, което и до днес приемам за оригинално и особено романтично), тъй като баща й я беше заключил в непристъпна кула. Тя даде живот на Персей, а аз тайно се зарадвах, когато баща й я спипа и за малко не й видя сметката заедно с детето, при това без никаква намеса от моя страна. И само Бог, великият бог Зевс знаеше колко още дузини е оправил. Държах си устата затворена и за Елара, и за Ехо, и за Ютурна и Ламия. Мълчах и стисках зъби, защото така трябваше. Не казвах нищо. Всъщност, почти нищо. Явно не можех да направя каквото и да било. Решително не желаех да се разделям с него и нямах такива намерения.
Докато един ден той се прибра вкъщи с трипер.
Беше някак смешно.
Но не можех да се смея. Смешно беше, тъй като единственият човек, който познаваше симптомите на тази болест и би могъл да го излекува, Асклепий, нашият лекар, беше убит именно от мълнията на Зевс, защото си беше позволил да възкреси Иполит. Другите можеха да се смеят и действително се смееха. Но аз не можех, защото те ми се смееха и на мен. Разбира се, аз съвсем не изгарях от желание да усетя в себе си онова протекло дебело негово нещо, преди да се е излекувал. И по тази причина реших да го напусна.
Да, най-накрая го напуснах. Една нощ станах от постелята и се измъкнах навън. Забързах към Беотия, без да му кажа нито дума. Там, в планината Китерон, си намерих една хубава пещера, която превърнах в новата си, напълно самостоятелна резиденция.
И зачаках. Предполагах какво ще се случи. Той щеше да побеснее, че съм избягала. Щеше да се почувства дълбоко унизен. Пак щяха да му се смеят. Първо триперът, а сега и това… Бързо щеше да разбере къде се крия и щеше да пристигне, за да ме прибере. Първо щеше да бушува и беснее, да заповядва. Но аз вече не се страхувах. Тогава щеше да започне да се моли. Възмутена до дъното на душата си, аз щях да заявя, че трябва да падне на колене и да ми се моли много дълго време, преди дори да си помисля и евентуално да му простя. И тогава щях да поставя условията си. Направила бях списък на нещата, които той под клетва трябваше да съблюдава, независимо че беше върховният бог.
Ще види той!
Но нищо подобно не се случи.
Той постъпи по съвсем неочакван начин — намери си нова съпруга, при това на земята, сред простосмъртните. Нова съпруга ли?! Само през трупа ми! Бях бясна, когато научих какви ги е свършил. Изскочих от пещерата и като вихрушка полетях към сватбената им церемония. Нищо не беше в състояние да ме спре.