Но трябва да ви кажа, че случката, за която почнах да ви разказвам, е станала през миналия век, именно през царуването на покойната царица Екатерина II. Можете сами да разберете, че и външният вид на Коломна, и животът вътре в нея трябва доста да са се изменили. И тъй сред лихварите имало един — същество във всяко отношение необикновено, заселено много отдавна в тая част на града. Той ходел в широко азиатско облекло; тъмният цвят на лицето сочел южния му произход, но от каква народност е бил — индиец ли, грък ли, персиец ли — за това никой нищо сигурно не могъл да каже. Високият, почти необикновен ръст, мургавото, мършаво, загоряло лице, невероятно страшният цвят на неговите големи горящи с необикновен огън очи и надвисналите гъсти вежди го отличавали рязко от всички пепеляви жители на столицата. Пък и самото му жилище не приличало на другите малки дървени къщици. То било каменна постройка, като ония, които навремето си генуезките търговци построили доста много с неправилни нееднакви по големина прозорци, с железни капаци и с резета. Тоя лихвар се отличавал от другите лихвари с това, че могъл да снабди с каквато и да е парична сума всички, като се почне от старата просякиня до разточителния придворен сановник. Пред неговата къща често се виждали най-блестящи екипажи, от прозорчетата на които понякога надничала главата на богата светска дама. Мълвата както обикновено разправяла, че неговите железни сандъци са пълни с безброй пари, скъпоценности, брилянти и с всевъзможни залози, но че той съвсем не бил тъй користолюбив, както другите лихвари. Давал пари на драго сърце, като определял падежите, както изглеждало, твърде изгодно. Но с някакви чудновати аритметически пресмятания изчислявал лихвите им до невероятни размери. Поне тъй разправяла мълвата. Но което било най-странно от всичко и не могло да не порази мнозина — това било странната участ на всички, които получавали от него пари: те всички завършвали живота си нещастно. Дали това са били прости хорски мнения, глупави суеверни приказки, или умишлено разпространявани слухове — останало неизвестно. Но няколко примера, случили се за късо време пред очите на всички, били живи и поразителни.
Измежду тогавашните аристократи твърде скоро обърнал внимание на всички един юноша от най-добра фамилия, отличил се още отсега, на младини, на държавното поприще, горещ почитател на всичко истинско и възвишено, ревностен защитник на всичко, родено от изкуството и от ума на човека, който се готвел за бъдещ меценат. Скоро той бил отличен достойно от самата царица, която му поверила значителна длъжност, напълно съвпадаща с неговите собствени изисквания, длъжност, гдето той можел да направи много нещо за науката и изобщо — за доброто. Младият велможа се заобиколил с художници, поети и учени. Искало му се да даде работа на всички, да насърчи всичко. За своя собствена сметка предприел много полезни издания, дал много поръчки, обявил насърчителни награди, пръснал за това сума пари и най-сетне се разстроил материално. Но изпълнен с великодушни намерения, не искал да изостави делото си, търсел да заеме пари отвсякъде и най-сетне се обърнал към известния лихвар. Като сключил значителен заем от него, този човек в късо време съвсем се променил: станал гонител, преследвач на развиващия се ум и талант. Във всички съчинения почнал да вижда опаката страна, тълкувал накриво всяка дума. За нещастие тогава се случила Френската революция. Изведнъж това послужило като средство за всякакви гнусни дела. Той почнал да вижда във всичко някакви революционни насоки, всичко му се струвало съмнително. Станал до такава степен подозрителен, че най-сетне почнал да подозира и себе си, почнал да съчинява ужасни, несправедливи доноси, направил много хора нещастни. От само себе си се разбира, че подобни постъпки не могли да не стигнат най-сетне до трона. Великодушната царица се ужасила и изпълнена с душевно благородство, което украсява царствените особи, изрекла думи, които макар да не са стигнали съвсем точно до нас, все пак дълбокият техен смисъл се запечатал в много сърца. Господарката казала, че под монархическото управление не се угнетяват високите, благородни прояви на душата, не се презират и преследват произведенията на ума, на поезията и на живописта; че, напротив, само монарсите са бивали техни покровители; че Шекспировци и Молиеровци са процъфтявали под тяхната великодушна защита, докато Данте не е могъл да намери едно ъгълче в своята републиканска родина; че истинските гении се раждат по време на блясъка и могъществото на царете и държавите, а не по време на безобразните републикански политически събития и тероризъм, които досега не са дали на света нита един поет; че трябва да се награждават с отличия поетите и художниците, защото те изпълват душата само с мир и прекрасна тишина, а не с вълнение и ропот; че учените и поетите и всички творци на изкуствата са бисери и брилянти в императорската корона; че с тях епохата на всеки велик владетел се украсява и придобива още по-голям блясък. Накъсо, в оня миг, когато казала тия думи, господарката е била божествено прекрасна. Помня, че старците не можеха да говорят за това, без да се разплачат. Всички взели участие в тая работа. За честта на нашата народна гордост трябва да се отбележи, че в руското сърце винаги живее прекрасното чувство да се защити угнетеният. Злоупотребилият с доверието велможа бил наказан примерно и махнат от мястото си.