Протестите на Северо бяха по-скоро от кумова срама, тъй като това пътуване всъщност облагодетелстваше собствените му планове. Тежеше му единствено раздялата с Нивеа, момичето, с което всички очакваха един ден да свие гнездо според традицията в чилийската олигархия братовчедите да се женят помежду си. Северо се задушаваше в Чили. Бе отраснал в истински затвор от неразплитаеми догми и предразсъдъци, ала общуването с други ученици в колежа в Сантяго бе отворило съзнанието му и бе запалило у него патриотичен плам. Дотогава бе вярвал, че в страната съществуват единствено две обществени класи: неговата и на бедните, а между тях се разстила някаква безформена сива зона от чиновници и други „чилийски нищожества“, както ги наричаше дядо му Агустин. В казармата Северо осъзна, че неговата класа, съставена от белокожи с икономическа мощ, наброяваше едва една шепа, а огромното мнозинство чилийци бяха метиси и тънеха в нищета. В Сантяго откри обаче съществуването и на една многобройна средна маса, образована и с политически амбиции, която представляваше всъщност гръбнакът на страната и сред която имаше емигранти от други страни, подгонени от войни или мизерия, учени, преподаватели, философи, книжари и личности с напредничави идеи. Беше запленен от красноречието на новите си приятели, както човек бива омагьосан от първата любов. Жадуваше да промени Чили, да го преустрои из основи, да го пречисти. Стигна до убеждението, че консерваторите — с изключение на тези от неговото семейство, които представите му не действаха водени от зли помисли, а от заблуда — са воини от ордите на Сатаната, в случай че Сатаната изобщо беше нещо повече от една живописна измишльотина — и реши да се хвърли в политиката веднага щом стане самостоятелен. Съзнаваше, че дотогава ще трябва да изчака още няколко години и затова прие пътуването до Съединените щати като глътка чист въздух: щеше да опознае завидната демокрация на американците и да се поучи от нейните уроци; щеше да чете каквото си пожелае, без да го с грижа за католическата цензура, и да върви в крак с модерната мисъл. Докато в други краища на света се сриваха монархии, раждаха се нови държави, колонизираха се континенти и се изобретяваха чудеса, в Чили парламентът дебатираше относно правото на прелюбодейците да бъдат погребвани в осветени от църквата гробища. Пред дядо си не смееше да спомене за Дарвиновата теория, която осъществяваше революция в човешкото познание, и пилееше цели следобеди в обсъждане на недоказуеми чудеса на светци и мъченици. Допълнителен стимул за пътуването беше споменът за малката Лин Съмърс, който с угнетителна натрапчивост смущаваше неговата привързаност към Нивеа, въпреки че той не признаваше това дори в дълбините на душата си.