— Не разбирам нищо от сделки.
— Аз пък разбирам. Не те карам да мислиш, с това ще се заема аз. Ти ще мълчиш, ще наблюдаваш, ще слушаш и ще ми разказваш. След това ще изпълняваш това, което ти кажа без много въпроси, ясно ли е?
— Не искайте от мен да върша измами, лельо — отвърна с достойнство Северо.
— Виждам, че си дочул някои клевети по мой адрес… Виж, синко, законите са създадени от силните, за да владеят слабите, които са много повече от тях. Аз не съм длъжна да зачитам тези закони. Необходим ми е един доверен адвокат, за да мога да върша това, което поискам, без да си докарвам неприятности.
— По почтен начин, надявам се — предупреди Северо.
— Ай, момчето ми! Така доникъде няма да стигнем. Честта ти ще е в безопасност, стига да не прекаляваш — отвърна Паулина.
Така сключиха съюз, който беше толкова силен, колкото свързващата ги кръвна връзка. Паулина, която го бе приела без много очаквания, убедена, че е бездарник и поради тази единствена причина го изпращат при нея от Чили, бе приятно изненадана от този умен и благороден племенник. За няколко години Северо се научи да говори английски с лекота, която никой друг от това семейство не бе постигнал, опозна всички дела на леля си като пръстите на ръката си, прекоси два пъти Съединените щати с влак — единия път с приятното преживяване, предизвикано от нападение на мексикански разбойници — и дори намери време да стане адвокат. С братовчедка си Нивеа поддържаше ежеседмична кореспонденция, която с годините се превърна по-скоро в интелектуална, отколкото любовна. Тя му пишеше за семейството и за чилийската политика, а той й купуваше книги и й пращаше изрезки за успехите на суфражистките в Европа и в Съединените щати. Вестта за внасянето в Американския конгрес на поправка, даваща право на жените да гласуват, бе отпразнувана и от двамата от разстояние, при все че те единодушно заключиха, че да мечтаят за нещо подобно в Чили, бе равносилно на безумие. „За какво ми е да уча и чета толкова много, братовчеде, щом няма място за действие в живота на една жена? Майка ми казва, че няма да се оженя, защото отблъсквам мъжете и по-добре да се погрижа за хубостта си и да си затварям устата, ако искам да си намеря съпруг. Семейството ми приветства и най-дребната проява на знание у моите братя — казвам най-дребната, защото знаеш колко са тъпи, — а когато става дума за мен, това се счита за самодоволно перчене. Единствено вуйчо Хосе Франсиско проявява търпение към мен, защото му давам възможност да ми говори за наука, астрономия и политика — теми, които обича да разнищва, при все че моето мнение изобщо не го интересува. Не можеш да си представиш как завиждам на мъжете като теб, пред които светът е сцена за действие“. Любовта заемаше само броени редове в писмата на Нивеа и едва няколко думи в тези на Северо — сякаш мълчаливо се бяха споразумели да забравят за трескавите и потайни ласки по ъглите. Два пъти годишно Нивеа му изпращаше своя снимка, за да може да следи превръщането й в жена, но той, въпреки че все й обещаваше, забравяше да й изпрати своя по същия начин, както забравяше да й съобщи, че и поредната Коледа няма да се прибере вкъщи. Друго, по-загрижено за брак момиче от Нивеа би протегнало пипалата си, за да си намери друг, не толкова изплъзващ се годеник, но тя и за момент не престана да вярва, че Северо дел Валие ще стане неин мъж. Беше толкова сигурна, че тази продължила няколко години раздяла не я безпокоеше особено — готова бе да чака до свършека на света. Северо от своя страна пазеше спомена за братовчедка си като въплъщение на доброта, благородство и чистота.
Ако се съдеше само по вида му, Матиас наистина можеше да мине за безупречно облечен глупак, както го окачествяваше майка му, но в действителност изобщо не беше глупав. Бе посетил до един големите музеи в Европа, разбираше от изкуство, рецитираше творби на всички поети класици и единствен ползваше домашната библиотека. Поддържаше свой собствен стил — нещо средно между бохем и конте, като към първия го приобщаваше привързаността му към нощния живот, а към втория вманиаченото внимание, което отдаваше и на най-дребните детайли на облеклото. Минаваше за най-блестящата партия в Сан Франсиско, но самият той се държеше като заклет ерген и предпочиташе обикновен разговор с най-големия си враг пред среща с най-привлекателната от своите обожателки. Единственото, което го свързваше с жените, бе продължението на рода, а това бе цел абсурдна сама по себе си, смяташе той. За задоволяване на потребностите на мъжката си природа предпочиташе някоя от многото професионалистки, които се намираха подръка. Нямаше мъжко събиране в онези времена, което да не завърши с чаша бренди в бара и с посещение на някой вертеп. В страната действаха над четвърт милион проститутки и доста висок процент от тях си изкарваха хляба в Сан Франсиско, като се започне с окаяните sing song girls в Китайския квартал и се стигне до деликатните госпожици от южните щати, които Гражданската война бе запратила във водовъртежа на галантния живот. Младият наследник, така непримирим към женските недостатъци, проявяваше учудващо търпение към простащината на своите разпуснати приятели и това бе поредната му чудатост редом с вкуса му към тънките черни цигари, които си поръчваше от Египет, и към престъпността в литературата и в реалния живот. Живееше в бащината си къща в Ноб Хил и разполагаше с луксозен апартамент в самия център, над който имаше просторна мансарда, наричана от него гарсониер, където от време на време рисуваше и често организираше празненства. Движеше се в света на бохемите — жалки несретници, които тънеха в стоически и непоправим недоимък — поети, журналисти, фотографи, кандидат-писатели и кандидат-артисти, мъже без семейство, които влачеха съществуването си полуболни, в кашляне и безполезни разговори, живееха на кредит и не ползваха часовник, тъй като времето не бе създадено за тях. Зад гърба на чилийския аристократ те се подиграваха на облеклото и обноските му, но го толерираха, тъй като винаги можеха да се обърнат към него за няколко долара, глътка уиски и място в мансардата, където да се подслонят през някоя мъглива нощ.