Нощта, в която Елайза най-сетне се бе престрашила да измине осемметровия коридор, който делеше стаята й от тази на Дао Циен, бе променила изцяло техния живот, като че ли миналото им бе отсечено с брадва до корен. След тази пламенна нощ не съществуваше ни най-малка възможност, нито дори изкушение за връщане назад, бе им останало единствено предизвикателството да си извоюват място в един свят, който не търпеше смесването на раси. Елайза бе дошла боса, по нощница, и опипом в тъмнината бе бутнала вратата на Дао Циен уверена, че тя ще е отворена, защото се бе догаждала, че той я желае толкова, колкото и тя него. Независимо от тази сигурност, тя бе изплашена от непоправимостта на своето решение. Дълго се бе колебала, преди да направи тази крачка, защото джун и бе неин покровител, баща, брат, най-добрият й приятел, единственият близък човек в тази чужда земя. Страхувала се бе, че може да загуби всичко това, ако стане негова любовница, но застанала на прага на стаята му, жаждата да го докосне надделяла над доводите на разума. Влязла в стаята и на светлината на една свещ върху масата го видяла да седи с кръстосани по турски крака на леглото, със свободна риза и панталон от бял памучен плат — чакал нея. Елайза не успяла да се запита колко ли нощи той бе прекарал така, вслушвайки се да долови стъпките й по коридора, тъй като била замаяна от собствената си дързост и треперела от срам и предусещане. Дао Циен не й дал време да отстъпи. Тръгнал към нея, разперил ръце и тя пристъпила слепешката и се блъснала в гърдите му, заровила глава и вдъхвайки така познатия мирис на този мъж — солен мирис на морска вода, — сграбчила с две ръце блузата му, защото краката й се подкосявали, докато порой от обяснения неудържимо напирали в устните й и се смесвали с любовните слова на китайски, които той мълвял. Усетила как ръцете му я повдигат и нежно я поставят на леглото, почувствала влажния му дъх във врата си и ръцете му, които я държали; в този миг я обзета непреодолима тревожност и тя започнала да трепери, разкаяна и уплашена.
Откакто жена му бе починала в Хонконг, Дао Циен се бе утешавал епизодично в припрените прегръдки на платени жени. Повече от шест години не бе любил с любов, но въпреки това не позволил на припряността да го надвие. Толкова пъти бе преброждал тялото на Елайза в мислите си и я познавал така добре, че му се сторило, че върви по меките й падини и леки възвишения като по карта. Тя смятала, че е опознала любовта в ръцете на първия си любовник, но близостта с Дао Циен разкрила размерите на нейното невежество. Страстта, която я бе разтърсила на шестнайсет години и заради която бе прекосила половината свят и неколкократно бе рискувала живота си, бе само един мираж, който сега й се струваше абсурден. Бе се влюбила в любовта, задоволявайки се с трохите, които й бе давал онзи мъж, желаещ по-скоро да си тръгне, отколкото да остане с нея. Бе го търсила цели четири години убедена, че младият идеалист, с когото се бе запознала в Чили, в Калифорния се бе превърнал в приказен бандит на име Хоакин Муриета. През това време Дао Циен я бе чакал с пословичното си спокойствие, сигурен, че рано или късно тя щяла да прекрачи прага, който ги разделяше. Той я бе придружил, когато бяха изложили на показ главата на Хоакин Муриета за развлечение на американците и за назидание на испаноезичните. Бил убеден, че Елайза няма да понесе гледката на онзи противен трофей, но тя застанала пред стъкленицата, в която киснела главата на предполагаемия престъпник, и я загледала невъзмутимо, сякаш това било пиле в сос, докато не се уверила напълно, че това не е мъжът, когото тя бе преследвала толкова години. Всъщност самоличността му нямала вече никакво значение, защото през дългото пътуване в търсене на една невъзможна любов Елайза бе спечелила нещо толкова ценно, колкото самата любов — свободата. „Вече съм свободна“, единствено промълвила тя при вида на главата. Дао Циен разбрал, че най-сетне тя се бе отърсила от предишния любовник, че й бе все едно дали той е жив, или бе загинал в търсене на злато в полите на Сиера Невада; с една дума, нямало повече да се мъчи да го открие и ако някой ден този мъж се появял, тя щяла да е способна да го види в истинското му измерение. Дао Циен я хванал за ръка и излезли от зловещата експозиция. Навън вдъхнали чист въздух и закрачили спокойни, готови да започнат нов етап в живота си.