Един мразовит следобед в студиото се появи Фелисиано Родригес де Сайта Крус със сина си Матиас. Мълвата за екзотичния модел бе стигнала до ушите му и той бе наумил да се запознае с девойката, преди да издигнат паметника на площада, да публикуват името й в пресата и момичето да се превърне в непостижима плячка, в случай че статуята изобщо бъдеше издигната. Както вървяха нещата, бе напълно възможно още преди да е готова бронзовата отливка, противниците на проекта да спечелят битката и всичко да се изпари като дим — мнозина не бяха съгласни с мисълта за република, която да не е англосаксонска. Застаряващото блудно сърце на Фелисиано още се вълнуваше от вкуса на победата и точно затова той бе дошъл тук. Беше прехвърлил шейсетте, ала обстоятелството, че момичето още не бе навършило двайсет години, не му се струваше непреодолима пречка, понеже той твърдо вярваше, че почти няма нещо, което парите да не могат да купят. Един миг му бе достатъчен, за да прецени обстановката: от една страна Лин — млада и беззащитна на подиума, трепереща под неприличната туника, а от друга — ателието, препълнено с готови да я сграбчат мъжкари. Ала не съчувствието към момичето, нито страхът от съперничество с тези човекоядци възпря първоначалния му порив да я завладее — истинската причина бе Елайза Съмърс. Разпозна я веднага, при все че я бе виждал само няколко пъти. Не подозираше, че моделът, който разпалваше толкова коментари, е дъщеря на приятелка на жена му.
Лин Съмърс забеляза присъствието на Матиас едва половин час по-късно, когато скулпторът обяви сеанса за приключил и тя се освободи от лавровия венец и от пергамента и слезе от подиума. Майка й я наметна с едно одеяло и й поднесе чаша горещ шоколад, а сетне я отведе към паравана, за да се облече. Матиас стоеше до прозореца и наблюдаваше улицата, вглъбен в себе си. В този момент единствено неговите очи не бяха вперени в нея. Лин мигом съзря мъжествената му красота, младост и родословие, изисканите му дрехи, гордата осанка, кестенявия кичур, паднал в грижливо безредие на челото му, съвършените му ръце със златни пръстени на кутретата. Учудена, че я пренебрегват по този начин, тя нарочно се спъна, за да привлече вниманието му. Няколко чифта ръце се протегнаха, за да я подхванат, с изключение на младия денди до прозореца, чийто поглед, напълно безразличен, мина през нея, сякаш тя бе част от мебелировката. Тогава Лин, отпускайки юздите на въображението си, реши, без каквато и да е разумна причина, за която да се залови, че това е рицарят, за когото от толкова години насам й нашепваха любовните романи — най-сетне бе открила съдбата си. Докато се обличаше зад паравана, усети, че зърната на гърдите й са се втвърдили като малки камъчета.
Безразличието на Матиас не бе престорено — той наистина не забеляза девойката, тъй като беше тук по причина, съвсем различна от похотта: налагаше се да разговаря с баща си за пари и не бе намерил друг повод да стори това. Беше затънал до гуша и се нуждаеше незабавно от чек, за да покрие дълга си от хазарт в един вертеп в Китайския квартал. Баща му го бе предупредил, че няма намерение да продължава да финансира подобни забавления и ако въпросът не беше на живот и смърт, както ясно му бяха показали заемодателите, той щеше да уреди нещата така, че лека-полека да изкопчи необходимата сума от майка си. В този случай обаче „поднебесните“ не бяха склонни да чакат и Матиас правилно прецени, че посещението при скулптора, повдигайки настроението на баща му, щеше да го улесни да получи това, към което се стремеше. Няколко дни след тази случка, в гуляй с разпуснатите си приятели, той узна, че е бил при Лин Съмърс — най-желаната девойка в този момент. Нужно му бе усилие, за да си я спомни и дори се усъмни дали ще я познае, ако я срещне на улицата. Когато започнаха обзалаганията за това кой пръв ще я прелъсти, той заяви участието си по инерция, а сетне, с привичното си безочие, обяви, че ще стори това на три етапа. В първия щял да я накара да отиде сама в гарсониер, за да я представи на другарите си; във втория щял да я склони да позира гола пред тях и накрая щял да стане неин любовник — и всичко това в рамките на един месец. Когато в следобеда на онази сряда покани братовчед си Северо дел Валие да се запознае с най-красивата жена в Сан Франсиско, той привеждаше в действие първата част от облога. Оказало се бе лесно да повика Лин с дискретен знак през прозореца на салона за чай на майка й, да я изчака на ъгъла, докато тя излезе под някакъв измислен предлог, да повърви няколко преки с нея, да й нашепне няколко комплимента, които биха породили смях у жена с повече опит, и да й определи среща в студиото си, предупреждавайки я да отиде сама. Изпита разочарование, защото очакваше, че предизвикателството ще бъде по-вълнуващо. Преди срещата в сряда дори не се наложи да се потруди особено, за да я омае, достатъчни бяха няколко влажни погледа, леко докосване на бузата й с устни, няколко изтъркани фрази, нашепнати в ухото й, за да обезоръжи това момиче, което трепереше пред него, готово да му даде любовта си. На Матиас тази женска готовност да се отдадеш и да страдаш му се струваше жалка, точно това най-много мразеше у жените и точно затова се разбираше така добре с Аманда Лоуъл, която споделяше неговата безцеремонност по отношение на чувствата и неговото благоговение пред насладата. Омагьосана като мишка пред кобра, Лин най-сетне имаше някого, на когото да изпраща захаросани любовни писма и картички с унесени девици и поръсени с брилянтин кавалери. Не подозираше, че Матиас споделя тези романтични писания с вулгарните си приятели. Когато Матиас понечи да ги покаже на Северо дел Валие, той отказа. Все още не знаеше, че подателят им е Лин Съмърс, но самата мисъл да се подиграе с чувствата на едно невинно момиче го отвращаваше „Очевидно продължаваш да си мъж на честта, братовчеде, но не се безпокой, това се лекува толкова лесно, колкото и девствеността“, отбеляза Матиас.