— Майко, нямам нищо общо с тези хора. Не ги познавам и не зная за какво говорят — обади се Матиас иззад писалището, държейки в ръка лулата си от изящно изработена слонова кост.
— Лин ни разказа всичко прекъсна го Елайза, като се изправи, с треперещ глас, но без сълзи.
— Ако сте дошли за пари… — започна Матиас, но майка му го сряза с кръвнишки поглед.
— Моля за извинение — обърна се към Дао Циен и Елайза Съмърс. — Синът ми е толкова изненадан, колкото и аз. Сигурна съм, че ще успеем да уредим всичко като порядъчни хора, както се полага.
— Лин, естествено, желае да се омъжи. Каза ни, че се обичате — намеси се Дао Циен, който също се бе изправил и обърнал към Матиас, ала последният отвърна с кратък кикот, който отекна като кучешки лай.
— Изглеждате почтени хора — каза Матиас. — Дъщеря ви обаче не е и всеки един от приятелите ми може да потвърди това. Нямам представа кой от тях е отговорен за нейното злочестие, но със сигурност не съм аз.
Цветът от лицето на Елайза Съмърс бе изчезнал напълно и тя, пребледняла като гипс, трепереше, готова всеки миг да се строполи на пода. Дао Циен твърдо я хвана под ръка и като я придържаше, сякаш бе саката, я отведе към вратата. Северо дел Валие усети, че умира от мъка и срам, сякаш точно той бе виновен за случилото се. Отиде да им отвори и ги придружи до портата, където ги чакаше наета кола. Не намери какво да им каже. Когато се върна в салона, завари края на кавгата.
— Не възнамерявам да търпя никакви копелета с моя кръв във вените им! — крещеше Паулина.
— Решете коя страна да вземете, майко. На кого ще вярвате — на собствения си син или на една сладкарка и някакъв китаец? — сърдито каза Матиас и излезе, като затръшна вратата.
В онази вечер Северо дел Валие се опълчи срещу Матиас. Разполагаше с достатъчно информация, за да изведе фактите, и възнамеряваше да постави братовчед си натясно посредством дълъг разпит, ала не се наложи, защото той сам веднага разкри всичко. Чувствал се притиснат в абсурдно положение, за което не носел никаква отговорност. Лин Съмърс го преследвала и сама се предложила на тепсия, той всъщност нямал намерение да я прелъстява, облогът бил просто перчене. От два месеца се мъчел да се откопчи от нея, без да я нарани, страхувал се тя да не извърши някоя глупост, понеже била от онези истерични девойчета, дето от любов и в морето можели да се хвърлят, заобяснява. Съгласи се, че Лин беше още дете и че бе дошла честна в обятията му, с глава пълна със захаросани стихове и в пълно неведение относно въпросите на секса, но повтори, че не изпитвал никакво задължение спрямо нея, че никога не й бе говорил за любов и още по-малко за брак. Момичета като нея винаги предизвиквали усложнения, добави, затова ги избягвал като чума. За миг не допускал, че кратката му среща с Лин ще породи такива последствия. Били заедно броени пъти, добави, и той я съветвал да си прави промивки с оцет и горчица, как можел да допусне, че е така удивително плодовита. Във всеки случай бил готов да поеме разходите по отглеждане на детето, парите били най-малкото нещо, но не смятал да му даде името си, защото нямал никакво доказателство, че то наистина е негово. „Не ще се оженя нито сега, нито когато и да било, Северо. Познаваш ли някой друг, който повече от мен да е лишен от призвание за дребнобуржоазно живуркане?“ — завърши.
Една седмица по-късно Северо дел Валие се яви в клиниката на Дао Циен след дълго премисляне на трудната мисия, с която го бе натоварил братовчед му. Джун и тъкмо бе прегледал последния пациент за деня и го посрещна насаме в малката чакалня на първия етаж. Изслуша невъзмутимо предложението на Северо.