— Лин не се нуждае от пари, има си родители за това — каза, без да издава чувствата си. — Все пак благодаря за вашата загриженост, господин дел Валие.
— Как е госпожица Съмърс? — запита Северо, изпитващ унижение пред достойнството на събеседника си.
— Дъщеря ми все още вярва, че има някакво недоразумение. Уверена е, че скоро господин Родригес де Санта Крус ще дойде да поиска ръката й не по задължение, а по любов.
— Господин Циен, какво не бих дал, за да променя нещата. Истината е, че братовчед ми не е в добро здраве и не може да се ожени. Безкрайно съжалявам… — промълви Северо дел Валие.
— Ние съжаляваме още повече. За вашия братовчед Лин е само развлечение, а за Лин той е целият живот — меко каза Дао Циен.
— Бих искал да дам някои обяснения на дъщеря ви, господин Циен. Мога ли да я видя, ако разрешите?
— Трябва да попитам Лин. Засега не желае да се среща с никого, ала ще ви уведомя, ако промени решението си — отвърна джун и и го изпроводи до вратата.
Северо дел Валие изчака три седмици, без да получи никакви известия от Лин, и тъй като не можеше повече да сдържа нетърпението си, отиде в салона за чай с намерението да измоли разрешение от Елайза Съмърс да разговаря с дъщеря й. Очакваше да се сблъска с непробиваема съпротива, ала тя го посрещна обвита в обичайния аромат на захар и ванилия и със същото спокойствие, с което го бе приел и Дао Циен. В началото Елайза хвърли вината за случилото се върху себе си: не била достатъчно бдителна, не успяла да предпази дъщеря си и сега животът й бил погубен. Дълго ридала в обятията на мъжа си и накрая той й припомнил, че на шестнайсет години самата тя била преживяла нещо подобно — опустошителна любов, в която любимият я изоставил, а сетне бременност и ужас. За разлика от нея обаче Лин не била сама, не било нужно да бяга от дома и да прекосява половината свят в трюмовете на някакъв кораб по дирите на един недостоен мъж, както сторила тя самата. Лин се обърнала към родителите си и те трябвало да се чувстват безкрайно щастливи, че са в състояние да й помогнат, смятал Дао Циен. В Китай или в Чили дъщеря им щяла да е загубена, обществото нямало да има милост над нея, ала в Калифорния, където не съществували традиции, за всеки се намирало място. Джун и събрал малкото си семейство и обяснил, че бебето било дар от небесата и трябвало да го посрещнат с радост, че сълзите не носели нищо добро за кармата и увреждали малкото създание в утробата на майка му, обричайки го на несигурен живот. Това малко момченце или момиченце било добре дошло; чичо му Лъки и самият той, дядо му, щели достойно да заместят липсващия баща. Колкото до нещастната любов на Лин, щели да обмислят този въпрос по-късно. Изглеждал толкова развълнуван при мисълта, че ще става дядо, че Елайза се засрамила от нравоучителните си терзания, избърсала сълзите си и престанала да се самообвинява. Ако за Дао Циен съчувствието към дъщеря им било по-важно от семейната чест, тя трябвало да възприеме същото поведение, решила; неин дълг било да закриля Лин и останалото било маловажно. Обясни любезно всичко това на Северо дел Валие в онзи ден, когато той я потърси в салона за чай. Не разбираше защо чилиецът толкова настоява да разговаря с дъщеря й, но се застъпи за него и накрая Лин склони да го приеме. Спомняше си съвсем бегло за него, ала го посрещна с надеждата, че идва по заръка на Матиас.
През следващите месеци посещенията на Северо дел Валие в дома на семейство Циен станаха обичайни. Пристигаше привечер след работа, връзваше коня си при вратата и влизаше с шапка в едната ръка и с подарък в другата — така стаята на Лин постепенно се напълни с играчки и бебешки дрешки. Дао Циен го научи да играе ма-джун и заедно с Елайза и Лин прекарваха часове, местейки красивите фигурки от слонова кост. Лъки не участваше в тези игри, защото за него игра без залози бе чиста загуба на време; затова пък Дао Циен играеше само у дома си, тъй като на младини се бе зарекъл да не го прави за пари и вярваше, че ако измени на това обещание, щеше да го сполети нещастие. Семейството на Дао Циен така свикна с присъствието на Северо, че ако се случеше той да закъснее, започваха разтревожени да гледат часовниците си. Елайза Съмърс се възползваше от посещенията му, за да упражнява испанския си език и да си припомня за тази далечна държава Чили, където кракът й не бе стъпвал повече от трийсет години, но още обичаше като своя родина. Обсъждаха злободневни теми от войната и настъпващите политически промени — след като в продължение на няколко десетилетия на власт бяха консерваторите, сега либералите бяха победили и борбата за разгромяване на църквата и за реформи внасяше разделение във всеки дом. Болшинството мъже, макар и убедени католици, копнееха за модернизация на страната, ала жените, далеч по-религиозни, се обръщаха срещу бащите и съпрузите си в защита на църквата. Ако се съди по писмата на Нивеа, колкото и либерално да бе правителството, бедните влачеха все същата съдба и както и дотогава дамите от високопоставените класи и духовенството дърпаха конците на властта. Зад гърба на фамилията дел Валие, която не търпеше подобни идеи, момичето пишеше, че отделянето на църквата от държавата безспорно представлявало важна стъпка напред, ала все същите семейства владеели положението. „Трябва да основем нова партия, Северо, която да се стреми към справедливост и равенство“, пишеше девойката, вдъхновена от тайните си разговори със сестра Мария Ескапуларио.