Тихоокеанската война продължаваше да бушува в южните части на континента, като се ожесточаваше все повече и повече, а чилийските войски се готвеха да предприемат офанзива в пустинята на север, където природата бе сурова и негостоприемна като на луната и снабдяването на военните части с храни и боеприпаси изискваше титанични усилия. Единственият път, през който можеха да прехвърлят войниците до бъдещия театър на бойните действия, бе по море, но перуанският военен флот не бе склонен да позволи това. Северо дел Валие смяташе, че във войната Чили взема превес благодарение на непобедимата си организираност и настървеност. Не само оръжието и бойният дух щели да решат развръзката в тази война, обясняваше той на Елайза Съмърс, но и примерът на шепа героични мъже, които бяха успели да възпламенят достойнството в душата на нацията.
— Струва ми се, че изходът на войната се реши през май, госпожо, в морската битка край пристанището в Икике. Там една овехтяла чилийска фрегата се сражава срещу една перуанска бойна единица, която я превъзхождаше. Начело бе Артуро Прат, млад, дълбоко религиозен и доста стеснителен капитан, за когото се говори, че стоял настрана от шумните увеселения и неблагоразумия, характерни за военните среди, и до такава степен с нищо не се откроявал, че висшестоящите му дори се съмнявали в неговата храброст. В онзи ден обаче той се превърна в герой, който изпълни с плам душите на всички чилийци.
Елайза бе осведомена за подробностите, тъй като ги бе прочела в един закъснял брой на лондонския „Таймс“, където въпросният епизод бе описан като „… една от най-славните битки на всички времена, в която един овехтял дървен кораб, готов всеки миг да се разпадне, издържа в бой повече от три часа и половина срещу една наземна батарея и срещу могъщ броненосец, и накрая достойно свърши дните си с развян на мачтата флаг.“ Докато перуанският кораб под командването на адмирал Мигел Грау, който бе национален герой на своя народ, промушил с пълна пара чилийската фрегата с тарана3, капитан Прат, последван от един от хората си, се възползвал, за да скочи на абордаж. И двамата загинали, простреляни на неприятелската палуба броени минути по-късно. При второто пробождане още неколцина от войните на Прат, подражавайки на неговия пример, скочили срещу противника и също издъхнали, превърнати в решето, накрая три четвърти от екипажа се предали, преди фрегатата да потъне. Този безразсъден героизъм вдъхнал смелост у сънародниците им и разтърсил така силно врага, че адмирал Грау слисано повтарял: „Как само се бият тези чилийци!“
— Грау е достоен мъж. Лично взел меча и дрехите на Прат и ги предал на вдовицата му — разказа Северо и добави, че след тази битка свещеният призив в Чили гласял: „Да се бием до победа или смърт“, по примера на онези сърцати войни.
— А вие, Северо, не възнамерявате ли да идете на фронта? — го запита веднъж Елайза.
— Да, съвсем скоро — отвърна засрамено момъкът, питайки се какво чака, за да изпълни дълга си. Междувременно Лин се закръгляше, без това ни най-малко да помрачаваше нейното изящество и хубост. Замени роклите, които вече не й бяха по мярка с удобните и свежи копринени блузони, закупени в Китайския квартал. Излизаше малко, въпреки че баща й настояваше да се движи. Понякога Северо дел Валие я взимаше с кола и я извеждаше на разходка в парка или на плажа, където, удобно настанени върху някой шал, те похапваха или четяха: той — вестниците си и книгите със закони, а тя — любовните романи, в чиито истории бе престанала да вярва, но в които продължаваше да намира убежище. Северо живееше ден за ден, от посещение на посещение в дома на семейство Циен и с една-едничка цел — да се среща с Лин. Отдавна не бе писал на Нивеа. Няколко пъти бе посягал към перото, за да признае, че обича друга, но унищожаваше писмата, преди да ги е изпратил, защото не съумяваше да намери думи да скъса с годеницата си, без да я нарани до смърт. А и Лин не му даваше никакъв знак, за да започне той да си представя някакво общо бъдеще с нея. Не споменаваха Матиас, така както и той никога не отронваше дума за Лин, но въпросът тегнеше непрестанно във въздуха. Северо предпазливо скри от леля си и чичо си своето ново приятелство със семейство Циен и реши, че никой не подозира за него, с изключение на горделивия иконом Уилямс, на когото не се наложи нищо да казва, тъй като той сам узна, както узнаваше всичко останало в дома на дел Валие. От два месеца вече Северо се прибираше късно, с отнесен вид и глуповата усмивка, изписана на лицето му, когато една вечер Уилямс го заведе на тавана и на светлината на една спиртна лампа му посочи някакъв предмет, увит в чаршафи. Като го откри, стана ясно, че е лъскава бебешка люлка.
3
Островърха здрава издатина на военен кораб за нанасяне удар на неприятелски кораб. — Б.пр.