— Отиват в Америка — тихо измърмори лорд Хенри.
Сър Томас се намръщи.
— Страхувам се, че вашият племенник е настроен зле към тази велика страна — обърна се той към лейди Агата. — Аз съм я прекосил надлъж и нашир в специални директорски вагони — директорите там са извънредно любезни. Уверявам ви, че пътуването из Америка има голямо образователно значение.
— Нима непременно трябва да видим Чикаго, за да станем образовани? — жално попита мистър Ърскин. — Честна дума, не се чувствам годен за подобно пътешествие.
Сър Томас махна с ръка.
— За мистър Ърскин от Тредли целият свят е събран на неговите библиотечни лавици. Ние, практичните хора, искаме сами да видим нещата, а не само да четем за тях. Американците са много интересен народ. Те са хора на разума. Смятам, че това е най-характерната им черта. Да, мистър Ърскин, те са един здравомислещ народ. Уверявам ви, при американците глупости няма.
— Колко ужасно е това! — извика лорд Хенри. — Бих могъл все пак да се примиря с грубата сила, но грубият разум е нещо непоносимо. Непочтено е да се облягаш на разума. Това е предателски удар върху интелекта.
— Не ви разбирам — каза сър Томас и лицето му почервеня.
— Аз пък ви разбрах, лорд Хенри — промърмори усмихнат мистър Ърскин.
— Парадоксите са нещо приятно наистина, но… — намеси се баронетът.
— Нима това беше парадокс? — попита мистър Ърскин. — Аз не мисля така. Всъщност може да е било парадокс. В такъв случай излиза, че истината ни се открива най-добре чрез парадоксите. За да разберем Действителността, трябва да видим как тя балансира на въже. И едва след като сме видели през какви акробатически изпитания преминава, можем да съдим за нея.
— Боже мой! — въздъхна лейди Агата. — Как спорите вие, мъжете! Никога не мога да разбера за какво говорите. А на теб, Хари, много ти се сърдя. Защо се опитваш да разубеждаваш нашия мил мистър Дориан Грей да се откаже от Ийст Енд? Уверявам те, че той може да бъде изключително полезен. Всички много ще харесат неговото изпълнение.
— Предпочитам да свири само за мен — каза с усмивка лорд Хенри и като погледна към другия край на масата, срещна радостния, възхитен поглед на Дориан.
— Но хората от Уайтчепъл са толкова нещастни! — продължаваше да настоява лейди Агата.
— Мога да съчувствам, да споделям всичко освен нещастието — отвърна лорд Хенри, свивайки рамене. — Него не мога да споделям. То е толкова грозно, толкова ужасно, толкова тягостно. Има нещо крайно нездраво в споделянето на чуждите страдания. Трябва да се споделят красотата, светлите краски, радостите на живота. И колкото по-малко се говори за неговите язви, толкова по-добре.
— И все пак Ийст Енд е много сериозен проблем — забеляза сър Томас и поклати мрачно глава.
— Така е — отвърна младият лорд. — Това е проблемът за робството и ние се опитваме да го разрешим, като устройваме забавления за робите.
Старият политик го погледна изпитателно.
— А какво предлагате да се промени тогава? — попита той.
Лорд Хенри се засмя.
— Не желая да променям в Англия нищо освен времето — отвърна той. — Задоволявам се напълно с философско съзерцание. Но тъй като деветнайсетият век банкрутира поради преразход на състрадание, бих предложил да се обърнем към науката, която да ни насочи по пътя на истината. Ползата от емоциите е, че ни отклоняват от правия път, а ползата от науката — че е лишена от емоции.
— Но все пак ние носим такава голяма отговорност! — плахо се намеси мисиз Вандълър.
— Много голяма отговорност! — подкрепи я лейди Агата.
Лорд Хенри погледна към мистър Ърскин.
— Човечеството се отнася към себе си прекалено сериозно. Това е неговият първоначален грях. Ако пещерният човек е знаел как да се смее, историята би била друга.
— Колко ме успокоихте — обади се херцогинята. — Винаги се чувствах виновна, когато идвах да посетя вашата леля, тъй като никак не се интересувах от Ийст Енд. Занапред ще мога да я гледам в очите, без да се изчервявам.
— Изчервяването разкрасява лицето, херцогиньо — каза лорд Хенри.
— Само в младите години — отвърна тя. — Лош признак е, когато се изчервяват стари жени като мен. Ах, лорд Хенри, бих искала да ме научите как отново да стана млада!
Лорд Хенри се замисли за миг.
— Можете ли да си спомните някое голямо прегрешение, което сте извършили на младини, херцогиньо? — попита той, като я погледна през масата.
— Боя се, че мога да си спомня твърде много — отвърна тя.
— Тогава извършете ги отново — каза сериозно той. — За да си възвърне младостта, човек трябва просто да повтори безумствата си.
— Прекрасна теория! — възкликна херцогинята. — Непременно трябва да я приложа на практика.