— Скъпи приятелю, сега вече си спомних.
— Какво си спомни, Хари?
— Къде съм чувал името Дориан Грей.
— Къде? — попита Холуърд, като се намръщи леко.
— Не гледай така ядосано, Базил. У моята леля, лейди Агата. Тя ми каза, че е открила един чудесен млад човек, който щял да й помага в Ийст Енд, и че той се нарича Дориан Грей. Трябва да добавя още — леля ми не спомена, че е красив. Жените не умеят да ценят красотата, особено порядъчните жени. Каза също, че е много сериозен и много отзивчив младеж, и аз веднага си представих някакво очилато и луничаво същество с рядка, права косица и грамадни, тромави крака. За съжаление тогава не знаех, че става дума за твоя приятел.
— Много се радвам, че не си знаел, Хари.
— Защо?
— Не желая да се запознаваш с него.
— Не желаеш да се запознавам с него ли?
— Да.
— Мистър Дориан Грей е в ателието, сър — съобщи влезлият в градината иконом.
— Сега вече не можеш да не ме запознаеш с него! — възкликна, смеейки се, лорд Хенри.
Художникът се обърна към примижалия от слънцето иконом.
— Паркър, помолете мистър Грей да почака. Ей сега ще дойда.
Икономът се поклони и тръгна по градинската алея. Базил погледна лорд Хенри.
— Дориан Грей е най-скъпият ми приятел — каза той. — Душата му е чиста, благородна и отзивчива. Леля ти е била напълно права в преценката си за него. Не го разваляй, Хари! Не се опитвай да му влияеш. Твоето влияние ще бъде пагубно за него. Светът е голям и в него има много интересни хора. Не ми отнемай единствения човек, който внася в изкуството ми всичко прекрасно; творчеството ми вече напълно зависи от него. Не забравяй, Хари, че вярвам в теб!
Холуърд говореше много бавно, думите сякаш насила се откъсваха от устата му.
— Какви глупости дрънкаш! — каза лорд Хенри с усмивка, хвана Холуърд под ръка и го поведе към къщата.
ГЛАВА II
Още с влизането си в ателието те видяха Дориан Грей. Той седеше до пианото с гръб към тях и прелистваше „Горски сцени“ от Шуман.
— Непременно трябва да ми ги заемеш, Базил — възкликна той. — Възхитителни са, искам да ги разуча!
— Зависи от това как ще ми позираш днес, Дориан.
— Ох, омръзна ми това позиране и вече съвсем не желая да притежавам собствен портрет в цял ръст — отвърна младежът някак глезено и своенравно и се завъртя на столчето. Когато видя лорд Хенри, бузите му леко поруменяха от смущение и той скочи. — Прощавай, Базил, не знаех, че имаш гост.
— Това е лорд Хенри Уотън, Дориан, мой стар приятел от Оксфорд. Тъкмо му разказвах колко прекрасно ми позираш, а ти развали всичко.
— В никакъв случай обаче не сте развалили удоволствието ми от срещата с вас, мистър Грей — каза лорд Хенри, пристъпи към младежа и му подаде ръка. — Моята леля ми е говорила често за вас. Вие сте един от любимците й и в същото време, боя се, една от жертвите й.
— Изпаднах в немилост пред лейди Агата — отвърна Дориан с израз на престорено разкаяние върху лицето. — Бях й обещал да отида с нея миналия вторник в един клуб в Уайтчепъл, но забравих. Трябваше да свирим с нея дует, всъщност, струва ми се — три дуета. Не знам как ще ме посрещне сега. Просто се боя да се появя пред нея.
— О, аз ще ви сдобря с леля ми. Тя е във възторг от вас. Пък и не мисля, че отсъствието ви я е затруднило. Публиката сигурно си е помислила, че наистина се изпълнява дует. Седне ли пред пианото, леля Агата е способна да вдига шум за двама.
— Това, което казвате, е ужасно за нея и не много ласкаво за мен — отвърна през смях Дориан.
Лорд Хенри го погледна. Да, с изящно очертаните алени устни, с ясните сини очи, с меките златисти къдри той наистина беше необикновено красив. В лицето му имаше нещо, което веднага внушаваше доверие. То излъчваше непорочната и пламенна чистота на младостта. Покварата на този свят явно не беше докоснала още душата му. Не беше никак чудно, че Базил Холуърд го боготвореше.
— Вие сте прекалено красив, за да се занимавате с филантропия, мистър Грей, да, прекалено красив. — Лорд Хенри се отпусна на дивана и извади табакерата си.
Художникът приготвяше четките и размесваше боите си, но на лицето му бе изписана тревога. Като чу последната забележка на лорд Хенри, той погледна към него и след кратко колебание каза: