Портретът на един шпионин

Даниъл Силва Портретът на един шпионин (книга 11 от "Габриел Алон")

На моите прекрасни деца - Николас и Лили, които обичам и ценя повече от всичко друго. И както винаги, на моята съпруга- Джейми, която прави всяко нещо възможно.

Джихадът става американски като ябълков пай и британски като следобеден чай.

Ануар ал Аулаки, проповедник и вербовчик на Ал Кайда

Един почтен човек е способен да предизвика промяна - промяна, от която зависят животи.

Ели Визел, писател и носител на Нобелова награда за мир за 1986 г.

ПЪРВА ЧАСТ СМЪРТ В ГРАДИНАТА

1.

ПОЛУОСТРОВ ЛИЗАРД, КОРНУОЛ

Картината на Рембранд бе тази, която разбули мистерията веднъж и завинаги. Впоследствие по старовремските магазинчета, в които пазаруваха, и по мрачните крайбрежни кръчми, където пиеха питиетата си, местните жители дълго щяха да обсъждат как така са им убягвали очевидните факти и щяха добродушно да се смеят на някои от своите причудливи теории за естеството на неговата работа. Защото и в най-смелите си предположения нито един от тях не бе допуснал дори за миг, че саможи-вецът от далечния край на залива Гънуолоу всъщност е реставратор, при това световноизвестен.

Той не бе първият пришълец, дошъл чак в Корнуол с намерението да запази някаква своя тайна. Малцина обаче бяха бранили тайните си така ревностно и същевременно изискано. Показателен за това бе дори необичайният начин, по който той беше осигурил жилище за себе си и своята прелестна и доста по-млада съпруга. След като бе избрал къщата в живописната местност досами ръба на скалите - по всеобщо мнение гледката оттам бе наистина неповторима, - той бе платил накуп наема за цяла година, като преди това документите му бяха дискретно подготвени от неизвестен хамбургски адвокат. Две седмици по-късно се бе нанесъл, сякаш щурмувайки отдалечен вражески аванпост. Всички, които го бяха заговаряли по време на първите му посещения в селцето, бяха останали поразени от очевидната потайност в държането му. Този човек сякаш нямаше име, никой не можеше да отгатне и коя е родината му. Пенсионираният от три десетилетия железничар Дънкан Рейнолдс, считан за един от най-проницателните жители на село Гънуолоу, го наричаше „зашифрования човек“, докато другите го описваха ту като „сдържан“, ту като „грубиян“. Всички обаче бяха единодушни, че за добро или зло, с пристигането му селцето, разположено в западната част на графство Корнуол, бе станало далеч по-интересно място.

С времето успяха да узнаят, че името му е Джовани Роси и че също като прелестната си съпруга, има италиански произход. Което пък допълнително подкладе тях-ното любопитство, защото по улиците на селцето късно вечер започнаха да забелязват правителствени автомобили, возещи костюмирани мъже. После се появиха и други двама непознати, които понякога ходеха за риба в за-ливчето. По всеобщо мнение те бяха най-некадърните рибари, виждани някога по тези места. Впрочем повечето местни подозираха, че те въобще не са рибари. И съвсем естествено, както впрочем би се случило във всяко селце с големината на Гънуолоу, се разрази разгорещен спор относно истинската самоличност на новодошлия и естеството на неговата работа. На този спор най-сетне сложи точка картината Портрет на млада жена - маслени бои върху платно, 104 на 86 сантиметра - от Рембранд ван Рейн.

Кога точно се бе появила творбата в селцето, така и не стана ясно. Жителите му допускаха, че това се е случило някъде към средата на януари, понеже тъкмо по това време бяха забелязали драстична промяна в ежедневната рутина на пришълеца. Дотогава обикновено човек можеше да го зърне да крачи по пътечките сред назъбените скали на полуостров Лизард, обзет сякаш от терзанията на гузна съвест, но един ден го видяха да стои пред статив във всекидневната си с четка в едната ръка и палитра в другата. От помещението се носеха гръмко оперни арии, които сигурно се чуваха чак в град Маразайън - далеч по крайбрежието на Маунтс Бей.

Поради близостта на къщата до крайбрежната пътека беше възможно - ако човек се спреше на точното място и извиеше шия под точния ъгъл - да го зърне в неговото „ателие“. Отначало хората смятаха, че работи по някакво свое произведение. Но с течение на времето стана ясно, че всъщност се занимаваше с консервиране и реставриране на картини.