59.
ХОТЕЛ „БУРЖ АЛ АРАБ“, ДУБАЙ
Подробностите около заминаването на Надия ал Бакари от хотел „Бурж ал Араб“ бяха уредени не от екипа на Габриел, а от Мансур, който отговаряше за транспорта в „Ей Ей Би Холдингс“. Тя нямаше какво да взема от стаята си, понеже Мансур вече се бе погрижил за багажа й. Нямаше и сметки за плащане, тъй като всичките вече бяха изпратени до централата на „Ей Ей Би Холдингс“ в Париж. Надия трябваше единствено да се придвижи до кръговата алея пред главния вход на „Бурж ал Араб“, където я чакаше автомобилът й. Когато се настани на задната седалка, тя помоли шофьора и Рафик ал Камал да я оставят за момент насаме. Щом остана сама, Надия набра номер, запаметен в нейното „Блекбъри“. От другата страна на линията отговори Габриел на арабски:
- Опишете ми как изглежда.
- Бяла кандура. Бяла гутра. Тъмни очила със златни рамки. Подстригана брада, прошарена на върха.
- Чудесно се справихте, Надия. Тръгвайте към летището. Прибирайте се у дома.
- Изчакайте! - прекъсна го тя. - Трябва да ви кажа и още нещо.
Макар Надия да не знаеше, Габриел седеше във фоайето с вид на човек, който е дошъл в Дубай по-скоро по работа, отколкото за удоволствие. Което си беше истина. На масата пред него имаше лаптоп, а в ухото му - безжична слушалка за мобилен телефон, която в действителност беше предавател. По него той съобщи на многобройния си екип, че операцията току-що е ударила на камък.
Надия почука по прозореца с „Блекбъри“-то и даде знак, че е готова за тръгване. Няколко секунди по-късно, докато преминаваха по моста, който свързваше „Бурж ал Араб“ със сушата, Рафик ал Камал я попита:
- Има ли нещо, което трябва да знам?
- Тази среща не се е състояла.
- Коя среща? - попита охранителят.
Надия се усмихна уморено.
- Предай на Мансур, че пътуваме към летището. Да изтегли колкото може по-рано часа на излитане. Искам да се прибера в Париж колкото е възможно по-скоро.
Рафик ал Камал извади мобилния си телефон и набра номера на Мансур.
- Може би Аллах наистина е на негова страна - каза Ейдриън Картър.
Той не можеше да повярва на последната информация на Габриел от Дубай. Според нея Малик ал Зубаир, по-велителят на тероризма, всеки момент щеше да излезе от „Бурж ал Араб“, заобиколен от четирима свои напълно идентични двойници.
- Боя се, че Аллах няма пръст в това - рече Навот. -Малик мери сили с най-добрите разузнавателни служби в света вече няколко години. Знае много добре как се играе тази игра.
Навот погледна към Шамрон, който нервно въртеше старата си запалка „Зипо“ между пръстите.
- Имаме четири автомобила пред хотела - каза Навот. - Според нашите оперативни правила, с тях можем да проследим една кола. Най-много две. Ако петима идентични на външен вид мъже се качат в пет еднакви коли... - Той не довърши мисълта си. - Може би е време да помислим как да изтеглим хората си, шефе.
- Употребихме изключително много усилия, за да разположим екип в Дубай тази вечер, Узи. Може би е най-добре да ги оставим поне още малко там, в случай че на някого се удаде да зърне лицето на Малик. - Ари погледна редицата часовници по стените на Рашидистан и попита: - Какво е положението със самолета на Надия?
- Зареден е и е готов за отлитане. Хората й вече се качват на борда.
- А къде е самата звезда на представлението в момента?
- Пътува на североизток по Шейх Зайед Роуд със седемдесет и четири километра в час.
- Може ли да я видя?
Картър грабна един телефон. Няколко секунди по-късно на екраните на стената се появи мигаща червена светлинка, която се придвижваше на североизток по инфраструктурата на град Дубай. Шамрон продължи тревожно да върти запалката си, загледан в равномерното движение на светлинката.
Две завъртания надясно, две завъртания наляво...
Първият „Рейндж Роувър“ спря на алеята пред „Бурж ал Араб“ две минути след заминаването на Надия. Веднага след него дойде и втори, последван от един „Мерцедес GL“ и два джипа „Денали“. Габриел посегна към радиостанцията си, но тъкмо в този момент чу гласа на Михаил: