- Излизат.
Габриел не попита колко са. И сам знаеше отговора. Отпред чакаха пет автомобила за петима мъже. Алон трябваше да разпознае Малик още преди петимата да са излезли от хотела. Имаше само един начин това да стане. Той издаде заповедта.
- Те са петима, а аз съм сам - отвърна Михаил.
- Колкото повече говориш, толкова повече нараства вероятността да го изпуснем.
Михаил не каза нищо повече. Габриел хвърли поглед към лаптопа си, за да провери местоположението на Надия.
Беше преполовила разстоянието до летището.
Михаил бързо прибра нещата си и излезе в коридора. Глокът беше със завинтен заглушител и втъкнат в колана на кръста му. Във външния джоб на якето му имаше пъл-на спринцовка. Той погледна надясно и видя петимата мъже в бели дрехи да свиват зад ъгъла към площадката пред асансьора. Тръгна след тях с нормална крачка, но забърза, когато чу приближаващата кабинка. Когато излезе на площадката, петимата мъже вече бяха влезли в асансьора, а лъскавите му врати започваха да се затварят. Той успя да се промъкне между тях и след като смотолеви някакво извинение, застана непосредствено пред вратите, които се затвориха за втори път. В отразяващата им повърхност виждаше зад себе си петима идентично изглеждащи мъже. Пет еднакви леко прошарени бради. Пет чифта еднакви очила със златни рамки. Пет белега от допира с молитвеното килимче. Имаше обаче една разлика. Четирима се взираха право в Михаил. Петият гледаше в обувките си.
Малик...
Двайсет и два етажа по-нагоре Самир Абас, човекът, който набираше средства за глобалното джихадистко движение, наваксваше с някои от задачите си за Транс-арабска банка, когато на вратата му се почука. Той очакваше това почукване. Египтянинът го бе предупредил, че ще изпрати някого след края на срещата с Надия. Оказа се, че е изпратил не един, а двама души. Бяха облечени като поданици на емирството, но акцентът им ги издаваше, че са йорданци. Абас ги покани вътре без колебание.
- Добре ли мина срещата? - запита той.
- Много добре - каза по-възрастният от двамата мъже. - Госпожица Ал Бакари се съгласи да направи дарение за нашата кауза. Има няколко подробности, които се налага да обсъдим с вас.
Абас се обърна, за да ги покани да се настанят. Едва когато усети гаротата да се врязва в шията му, той осъзна своята грешка. Неспособен да си поеме дъх или да издаде какъвто и да било звук, Самир отчаяно заопитва да хване с пръсти тънката метална жица, която вече бе дълбоко в плътта му. Недостигът на кислород бързо изсмукваше силите му и той не съумя да окаже почти никаква съпротива, докато мъжете го притискаха с лице към пода. В този момент Абас усети как още нещо се врязва в шията му и осъзна, че двамата възнамеряват да отрежат главата му. Такова беше наказанието за неверниците, изменниците и враговете на джихада. Самир Абас всъщност не беше нито едно от трите. Беше истински вярващ, таен воин в армията на Аллах. Само след броени секунди обаче, поради неясни за него причини, той щеше да стане шахид.
За свое облекчение Абас започна да губи съзнание. Помисли си за парите, които беше скрил в килера на своя апартамент в Цюрих, и изпита тайна надежда, че Джоха-ра или децата му някой ден ще ги открият. После се насили да стои неподвижен и да се предаде на волята на Аллах.
Ножът направи още няколко мощни движения. Пред очите на Самир сякаш избухна ярка бяла светлина и той си помисли, че вижда рая. После светлината угасна и не последва нищо.
60.
ХОТЕЛ „БУРЖ АЛ АРАБ“, ДУБАЙ
Асансьорът спря още два пъти, преди най-сетне да стигне до фоайето. Една изгоряла от слънцето британка се качи на единайсетия етаж, а на седмия влезе китайски бизнесмен. Михаил бе принуден да отстъпи. Сега той стоеше толкова близо до Малик, че долавяше мириса на кафе в дъха му. Усещаше на кръста си и насърчителния допир на глока, но мислите му бяха заети най-вече със спринцовката. Изкушаваше се да я забие в бедрото на Малик. Но се въздържаше и вместо това гледаше ту в тавана, ту часовника си или дисплея със сменящите се цифри на етажите - тоест всичко друго, освен лицето на убиеца. Когато вратите най-после се отвориха за последен път, британката и китаецът се отправиха към бара и той ги последва.
- Вторият отляво надясно е - каза той на скрития микрофон.
- Сигурен ли си?
- Дотолкова, че да го гръмна още тук, ако кажеш.
- Не тук.
- Не го оставяй да се изплъзне. Да го направим сега, докато имаме шанс.