Вече наближаваха края на безмитната зона на Джебел Али. Зад нея се простираше пустинната територия, деляща Дубай и емирство Абу Даби. Габриел вече не виждаше автомобила на Малик. Беше се превърнал в далечна звездичка от цялата галактика автомобилни задни светлини. Отпред един светофар превключи от зелено на жълто. Четирите джипа забавиха ход и спряха - нещо несвойствено за Дубай. Шофьорите отзад започнаха да натискат клаксоните си нервно, а един от клонингите на Малик излезе от автомобила си, изгледа продължително Габриел и прокара пръст през гръкляна си, сякаш бе нож. Габриел бързо изреди по микрофона имената на хората от екипа си и установи, че всички са живи и здрави. После извади телефона си и набра номера на Надия. Никакъв отговор.
61.
ДУБАЙ
Боингьт, притежаван и поддържан от „Ей Ей Би Холдингс“, излетя от международно летище Дубай в 22,40 часа същата вечер. Според всички сведения управителят на компанията - Надия ал Бакари, не беше на борда му.
Нейното „Блекбъри“ престана да излъчва сигнал точно в 22,14 часа, когато колата й пресичаше Дубай Крийк. Секунди преди прекъсването тя бе разговаряла оживено с Рафик ал Камал. Последният звук, уловен от микрофона, беше приглушено тупване, което можеше да бъде всичко - от борба на живот и смърт до потупване по екрана на телефона с пръст, както тя имаше навик да прави. Скритите в нейния костюм и дамска чанта предаватели в момента бяха далеч извън обсега на приемниците в хотел „Бурж ал Араб“.
Продължаваха да функционират единствено джипиес предавателите. В един момент те спряха на някакъв празен паркинг край Дубай-Хата Роуд, недалеч от местен поло клуб. Габриел откри костюма „Шанел“ в 22,53 часа, а часовника - няколко минути по-късно. Той ги отнесе в тойотата си и ги огледа на светлината на таблото. Тъканта на костюма беше разкъсана на няколко места, а по ревера се виждаха петна кръв. Стъклото на часовника й беше счупено, но надписът на гърба все още се четеше ясно: Към бъдещето, Томас.
Той каза на Киара да кара обратно към хотела, а после изпрати от телефона си текстово съобщение до Лангли. Отговорът пристигна след две минути. След като го прочете, Габриел тихо изруга.
- Какво казват?
- Веднага да отидем на летището.
- Ами Надия?
- Няма Надия - отвърна той и пъхна телефона в джоба си. - Не и от гледна точка на Лангли и Шамрон. Няма я вече.
- И просто ще я зарежем? - гневно попита Киара, вперила очи в пътя. - Това ли искаха от нас? Да се възползваме от парите и името й, а после да я хвърлим на вълците? Знаеш ли какво ще й причинят?
- Ще я убият - каза Габриел. - И смъртта й няма да е никак достойна.
- Може вече да е мъртва - каза Киара. - Може би това искаше да ти каже със своя жест другарят на Малик.
- Възможно е - съгласи се Габриел, - но все пак се съмнявам. Нямаше да си правят труда да събличат дрехите и бижутата й, ако смятаха да я убият бързо. По-скоро са искали да разговарят с нея насаме, което е разбираемо. В края на краищата именно заради нея изгубиха цялата си мрежа.
Телефонът на Габриел получи ново съобщение. Отново от Лангли. Настояваха да потвърди, че е приел заповедта за изтегляне. Той го пренебрегна и мрачно се загледа през прозореца в светлините на финансовия квартал.
- Има ли нещо, което можем да сторим за нея? - попита го Киара.
- Това зависи изцяло от Малик.
- Малик е чудовище. И със сигурност е наясно, че си тук, в Дубай.
- Дори и с чудовищата може да се преговаря.
- Не и с джихадистите. Те не притежават здрав разум. - Тя продължи да шофира, като с едната ръка държеше волана, а с другата - кървавия костюм на Надия. - Знам, че си й дал дума - каза след известно време тя, - но и на мен си дал обещание.
- Да я оставя да умре ли, Киара?
- За бога, не!
- Тогава какво искаш да направя?
- Защо искаш от мен да взема това решение?
- Защото само ти можеш да го вземеш.
Киара продължаваше да стиска костюма на Надия, а по бузите й се стичаха сълзи. Габриел я попита дали иска той да кара колата. Тя сякаш не го чу.
Съобщението на Габриел се появи на стенните екрани в Рашидистан трийсет секунди по-късно. Шамрон съсредоточено го прочете. После запали цигара, нарушавайки строгата забрана в Лангли, и каза:
- Ето сега моментът е удачен да се изпратят самолети и пехотинци.
Картър и Навот реагираха едновременно, посягайки към телефоните си. Няколко минути по-късно от тайната база на ЦРУ в Бахрейн вече излитаха безпилотни самолети, а отряди от спецчасти се придвижваха безшумно по черните води на Персийския залив към брега на Джебел Али.