Когато Габриел и Киара се завърнаха в хотела, останалите от екипа им вече бързо и методично се евакуираха. Това ставаше със заповедта на Шамрон и под ръководството на Томас Фаулър, отскоро партньор на фирмата за рисков капитал „Роджърс и Креси“. На управата на хотела обясниха, че внезапното им напускане се дължало на ненадеен здравословен проблем на един от служителите на господин Фаулър. Същото обяснение бе представено и на дежурния наземен оператор на международно летище Дубай. Личният самолет на господин Фаулър трябваше спешно да бъде подготвен за излитане в два часа през нощта. Екипажът вече бе получил инструкции.
Независимо от притискащите обстоятелства, екипът съумяваше да поддържа строга оперативна дисциплина в хотела. В стаите, които вероятно се подслушваха, те се обръщаха един към друг само с фалшивите си имена и разговаряха предимно за бизнес и финанси. Единствено покрусените им изражения разкриваха болката, която изпитваха, а истината се произнасяше само под защитно-то покривало на тяхната хупа. Там, скрит от подслушвателните устройства на емира, Габриел проведе напрегнат разговор с Шамрон и Навот в Рашидистан и се срещна лице в лице с всички членове на екипа си. Разговорите с повечето от тях бяха съвсем делови, но имаше и моменти на конфронтация. Последна при него влезе Киара. Насаме тя му припомни за следобеда, когато бяха правили любов в къщата край Цюрихското езеро и тялото й бе горяло сякаш в треска. После целуна устните му за последно, събра багажа си и се отправи към фоайето.
Шамрон винаги бе смятал, че кариерата на един професионалист се определя не толкова от успехите, които е пожънал, колкото от провалите, след които е оцелял. „Всеки глупак може да триумфира след победата - веднъж бе казал той по време на своя лекция в Академията, - но само наистина великият шпионин е способен да запази присъствие на духа и да поддържа прикритието си, когато провалът вътрешно го разяжда.“ В случай че беше прав, тази вечер Шамрон щеше да види самото въплъщение на величието в лицето на легендарния екип на Габриел, членовете на който в момента напускаха хотел „Бурж ал Араб“, за да се отправят към летището. Видимо разстроена беше само Киара - отчасти защото сърцето й се късаше, но и защото бе изявила желание да изиграе ролята на внезапно заболелия служител на господин Фаулър. Управата й пожела скорошно оздравяване и й предостави една от черните лимузини на хотела. Господин Фаулър даде щедър бакшиш на пиколата и седна до нея.
Минаха по същия маршрут, по който по-рано същата вечер бе минала и Надия. Само че успяха да стигнат до летището без инциденти. След паспортната проверка те предпочетоха да се качат на самолета, вместо да чакат в луксозната чакалня. Поради отменен полет техният самолет излетя по-рано от предвиденото и около един и трийсет часа вече набираха височина над безбрежната чернота на Руб ел Хали.
Двама от членовете на екипа не бяха на борда. Михаил се бе отправил към едно уединено място на брега за-падно от Джебел Али, а Габриел - към стария квартал на Дубай, познат като Дейра. След като остави тойотата си до крайбрежния път, отиде пеш до неугледния жилищен блок близо до Златния сук и се качи по стълбището, което миришеше на леблебия и кимион. В апартамента той седна до олющената кухненска маса и се взря в екрана на своето „Блекбъри“. За да минава по-бързо времето, още веднъж превъртя лентата на цялата операция през главата си. Някъде по веригата имаше изтичане на информация или предателство. Той беше решен да открие предателя. И после да го убие.
Изминаха още двайсетина минути и тогава Михаил чу глас в слушалката си. Изрече само една или две думи, но въпреки това го разпозна. Беше го чувал многократно преди - в пъкъла на Газа, по склоновете на Южен Ливан, из уличките на Йерихон, Наблус и Хеброн. Той присвет-на два пъти с фаровете, осветявайки за миг тебеширено-белия плаж, а после забарабани с пръсти по волана. След малко тъмна надуваема лодка „Зодиак“ докосна брега. От нея слязоха четирима мъже, всеки натоварен с найлонови чанти за оборудване, Приличаха на араби. Движеха се като араби. Но не бяха араби. Бяха членове на елитните специални части Саярет Маткал. А един от тях - Иоав Савир, беше бивш командващ офицер на Михаил.
- Отдавна не сме се срещали - каза Иоав, сядайки на пасажерската седалка. - Какво се е случило?
- Изгубихме важен човек.
- Как е името му?
- Името й - поправи го Михаил. - Надия.