- Как щяхте да съсипете компанията? - попита Рашид.
- Посредством серия изобличаващи материали в пресата, написани от наши хора.
- Евреи, разбира се.
- Разбира се.
- Какво щеше да е съдържанието на тези материали?
- Че „Ей Ей Би Холдингс“ е джихадистка компания, каквато е била и под ръководството на баща й.
- Продължавай.
Габриел продължи. Лъжа след лъжа излизаха измежду подпухналите му устни. Говореше бавно и с подробности. Рашид попиваше всяка негова дума.
- Разказът ти е любопитен - каза накрая Ал Хусейни, - но ми се струва, че противоречи на онова, което вече ни разкри госпожица Ал Бакари. Тя призна, че добровол-но ви е съдействала.
- Така я инструктирахме.
- Заплашвали сте я?
- Многократно.
- Чии са парите за вашата операция?
- На Надия.
- Принудили сте я да използва собствени средства?
- Точно така.
- Защо не сте използвали държавни пари?
- Заради бюджетни ограничения.
- Не сте успели да намерите богат евреин дарител?
- Положението беше твърде деликатно.
Рашид погледна камерата замислено, а после отново насочи поглед към Габриел.
- Вчера госпожица Ал Бакари беше в Дубай - каза той. - Каква беше целта на това посещение?
- Да сключи голяма сделка за закупуване на земя, на която да строи.
- Истинската цел, Алон.
- Изпратихме я, за да идентифицира висш ръководител на мрежата ви.
- За да го арестувате ли?
- Не - отвърна Габривк - За да го убием.
Духовникът се усмихна. Току-що гостът му бе направил важно самопризнание.
- Това, което ми разказа, е така характерно за вашата така наречена война срещу тероризма. Не можете да ни победите, Алон. Всеки път, когато се опитвате, ни правите още по-силни.
- Не ставате по-силни - възрази Габриел. - Всъщност умирате. Арабският свят се променя. Вашето време отминава.
Усмивката на Рашид застина на лицето му. Той заговори с тона на строг учител, който се е ядосал на глупав ученик:
- Едва ли човек като теб, Алон, може да е толкова наивен, та да си въобразява, че великото Арабско пробуждане ще доведе до установяването на демокрация от западен тип в Близкия изток. Бунтът може и да беше започнат от студентите и секуларистите, но последната дума ще имат братята. Ние сме бъдещето. За съжаление, това бъдеще ти няма да доживееш. Ала преди да напуснеш тази земя, съм длъжен да ти задам един последен въпрос. Искаш ли да приемеш исляма и да станеш мюсюлманин?
- Само ако това ще предотврати убийството на Надия.
- За съжаление, това не е възможно. Нейното престъпление е по-тежко и от твоето.
- Тогава ще си остана юдаист.
- Така да бъде.
Рашид се изправи. Малик изключи камерата.
Руб ел Хали вече бе огряна от слънцето. Мъжете започнаха да излизат от палатката. Бяха общо десет - петима в бяло и петима в черно. Те бързо се качиха на джиповете и пикапите и обиколиха лагера, събирайки един по един часовите. Минути по-късно вече се движеха в колона през Пясъците на югоизток в посока Йемен.
- На какво би се обзаложил, че сред тези копелета е и Рашид? - безпомощно запита Ейдриън Картър.
- Имаш напълно основателна причина да изстреляш ракетата - каза Навот.
- Белият дом няма да позволи. Не и на саудитска земя. Не и без да се знае със сигурност кой точно е там долу.
- Това са все терористи и приятели на терористите -каза Шамрон. - Стреляйте по тях.
- А ако сред тях е и Габриел?
- Боя се, че това не е възможно - рече Шамрон.
- Защо си толкова сигурен?
Ари посочи безмълвно един от екраните.
- Сигурен ли си, че е той? - попита Картър.
- Тази походка бих я разпознал във всяка ситуация.