За съжаление, именно третата теория стана най-попу-лярна в определени медийни кръгове и не след дълго последва цяла поредица твърдения, че Надия е била забелязана на светски събития в различни краища на света. Според най-късните очевидци тя живееше на отдалечен остров в Балтийско море заедно със сина на най-заможния човек в Швеция.
Това „свидетелство“ се появи в пресата в същия ден, когато Кралство Саудитска Арабия най-после обяви, че тялото на Надия ал Бакари е открито в пустинята Руб ел Хали заедно с труповете на неколцина мъже, сред които и личният й телохранител. Всички те били убити с огнестрелно оръжие. На този етап нямаше конкретни заподозрени.
Съобразно медийните традиции в условията на саудитския режим, това изявление разкриваше само част от истината. В него например не се посочваше, че саудитското разузнаване вече знае точните обстоятелства около кончината на госпожица Ал Бакари. Не се уточняваше също, че саудитски военен патрул е намерил тялото й броени часове след нейната смърт, заедно с единствения оцелял след стрелбата. Сериозно ранен, в момента този оцелял бе обект на интензивни секретни преговори между Централното разузнавателно управление на САЩ и дружелюбно настроени представители на фамилия Сауд. До този момент нямаше резултат от преговорите. Що се отнасяше до правителството на Саудитска Арабия, въпросният човек изобщо не съществуваше. Те поеха ангажимент да изпратят запитване, но не хранеха особени надежди. Руб ел Хали, казваха негови представители, не приемаше благосклонно натрапниците. Иншаллах, можеше и да открият трупа му, но само ако бедуините не се натъкнеха на него първи.
Миниатюрният предавател в тялото на Габриел очертаваше една съвсем различна версия. Според нея той беше намерен жив, превозен с хеликоптер до Рияд и оставен в голяма база на Мабахит - тайната полиция към Министерството на вътрешните работи на Саудитска Арабия. Седмица след пристигането му беше изведен в пустинята източно от града. През следващите няколко тревожни часа служителите в Рашидистан очакваха най-лошото - да бъде екзекутиран и погребан според уахабистката традиция в необозначен гроб. Впоследствие анализаторите на Управлението установиха с облекчение, че неговото ново местоположение всъщност е най-голямата станция за пречистване на отпадъчни води на Рияд. Това означаваше, че Габриел най-сетне бе изхвърлил предавателя от стомашно-чревния си тракт. А освен това, че вече бе извън полезрението на Лангли.
Куршумът бе счупил две от ребрата на Габриел и засегнал десния му бял дроб. Саудитците изчакаха да се възстанови достатъчно, преди да започнат с разпита. Той се водеше от висок кокалест мъж с лице на сокол. Сивата му униформа беше добре изгладена, но не издаваше какъв е чинът му. Представи се с името Халид. Бе учил в Англия и имаше дикцията на говорител от Би Би Си.
В началото той пита Габриел за името му и как се е озовал в Руб ел Хали, прегърнал трупа на саудитска жена. Габриел му обясни, че се казва Ролан Девро и е от канадския град Квебек. Твърдеше, че е дошъл в Дубай по работа, но е бил отвлечен от ислямски екстремисти, които са го пребили до безсъзнание, а после са го откарали в пустинята, за да го убият. Там терористите се скарали помежду си и започнали престрелка. Не знаеше каква е била причината за препирнята им, понеже не говореше арабски.
- Изобщо ли?
- Е, мога да си поръчам кафе.
- Как го предпочитате?
- С малко захар.
- По каква работа сте били в Дубай?
- Работя за спедиторска фирма.
- А мъртвата жена, която беше в ръцете ви?
- Не съм я виждал преди това.
- Научихте ли как се казва?
Габриел поклати глава отрицателно, а после попита дали посолството му е уведомено къде се намира.
- Кое посолство имате предвид? - поиска уточнение саудитецът.
- Канадското, разбира се.
- О, да - отвърна Халид с усмивка. - Ама че съм разсеян.
- Свързахте ли се с тях?
- Опитваме се.
Офицерът драсна няколко думи в бележника си и си тръгна. Габриел отново бе окован в белезници и върнат в килията. Никой не дойде да разговаря с него в продължение на много дни.
Когато следващия път отведоха Габриел в стаята за разпити, там имаше купчина папки, струпани в единия край на масата. Халид Сокола пушеше - нещо, от което се бе въздържал по време на първата им среща. Този път обаче той не задаваше въпроси. Вместо това се впусна в монолог, подобен на онзи, който Габриел бе изтърпял пред нозете на Рашид ал Хусейни. В този случай обаче темата не беше предстоящият триумф на салафисткия ислям, а дългата и противоречива кариера на един служител от израелското разузнаване на име Габриел Алон. Разказът на Халид бе изненадващо акуратен. Особено внимание обърна на ролята на Габриел в убийството на Абдул Азиз ал Бакари и последвалото вербуване на неговата дъщеря с цел проникване в мрежата на Рашид ал Хусейни и Малик ал Зубаир.