- Мъртвата жена в ръцете ви беше именно Надия ал Бакари - каза саудитецът. - Там беше и трупът на Малик. Искаме да ни опишете случилото се.
- Опасявам се, че не разбирам за какво говорите.
- Видеозаписът с вашите самопризнания може да бъде открит в интернет, а освен това се върти по всички телевизии, Алон. Ако не ни окажете съдействие, няма да ни оставите друг избор, освен да ви изправим на съд и да ви екзекутираме публично.
- Колко великодушно от ваша страна.
- Освен това, боя се, че саудитското правосъдие не е никак мудно.
- На ваше място бих посъветвал Негово Височество да преосмисли идеята за публичната екзекуция. Това може да му коства петролните полета.
- Петролните полета са собственост на народа на Саудитска Арабия.
- О, разбира се - каза Габриел. - Ама не съм разсеян.
През следващите няколко нощи до килията на Габриел достигаха виковете на хора, които бяха изтезавани. Неспособен да спи, той разви възпаление, което се нуждаеше от интравенозни антибиотици. Още няколко килограма от телесното му тегло се стопиха. Бе отслабнал толкова много, че когато го отведоха за следващия разпит, дори Сокола сякаш се разтревожи.
- Може би двамата с вас ще успеем да се сработим -предложи той.
- Какво имате предвид?
- Вие отговаряте на въпросите ми, а в замяна аз ще се погрижа да бъдете върнат на близките си с глава на раменете.
- Защо да ви вярвам?
- Защото в момента, драги, аз съм вашият единствен приятел.
Има една всеизвестна истина относно разпитите. Рано или късно всеки проговаря. Не само терористите, а дори служителите на разузнаването. Какво точно ще разкрият обаче - от това зависи дали ще могат след освобождаването си да погледнат своите колеги в очите. Габриел добре знаеше това. Знаеше го и Сокола. И през следващата седмица двамата се впуснаха в деликатния танц на взаимните заблуди. Халид задаваше множество внимателно подбрани въпроси, на които Габриел отговаряше с полуистини или откровени лъжи. Операциите, за които той направи „признания“, всъщност не съществуваха. Той си ги съчиняваше през дългите часове, които прекарваше сам в килията си. Имаше неща, които твърдеше, че не знае. И други, които отказваше да разкрие. Например, когато Халид поиска имената на всички разпределени в Европа агенти под прикритие, Габриел не каза нито едно. Освен това не пожела да разкрие имената на служителите, които бяха работили с него в операцията срещу Рашид и Малик. Непреклонността на Габриел не гневеше Сокола. Даже напротив, сякаш го караше да изпитва още по-силно уважение към него.
- Защо просто не ми подхвърлите няколко фалшиви имена, които да предам на началниците си? - попита го Халид.
- Защото вашите началници ме познават достатъчно добре, за да са наясно, че никога няма да предам най-близките си колеги - отговори Габриел. - И никога не биха повярвали, че тези имена са истински.
Относно разпитите съществува и друга всеизвестна истина. При тях понякога се разбира много повече за личността на разпитващия, отколкото за тази на разпитвания. Габриел вече бе установил, че Халид е по-скоро добър професионалист, отколкото сляпо вярващ. Беше разсъдлив. Имаше съвест. С него можеше да се водят преговори. Бавно и постепенно двамата съумяха да изградят нещо като връзка помежду си. Беше връзка, основана на лъжи и измами - единствената възможна в техния таен свят.
- През онази нощ синът ви е бил убит във Виена? -внезапно попита Халид един следобед. Или по-скоро късна вечер. Габриел имаше само смътна представа за изминаващото време.
- Синът ми няма нищо общо с това.
- Напротив - многозначително каза Халид. - Именно "вашият син е причината да последвате онзи шахид в Ковънт Гардън. Именно той е и причината да позволите Шамрон и американците да ви примамят отново в играта.
- Имате добри източници - отбеляза Габриел.