Халид прие комплимента с усмивка.
- Ала има едно нещо, което още не знам - каза той. - Как успяхте да убедите Надия да работи за вас.
- Аз съм професионалист като вас.
- Защо не поискахте помощ от нас?
- Щяхте ли да ни я окажете?
- Не, разбира се.
Саудитецът запрелиства страниците на бележника си, сключил вежди, сякаш се опитваше да реши как да продължи. Габриел, също вещ в разпитите, беше напълно наясно, че и това бе част от играта. Накрая, сякаш между другото, Сокола запита:
- Истина ли е, че е била болна?
Въпросът наистина свари Габриел неподготвен. Той нямаше причина да крие истината.
- Да - отговори след малко. - Не й оставаше много.
- Дочувахме подобни слухове - каза саудитецът. - Ала не бяхме сигурни.
- Пазеше го в тайна от всички, включително и от най-близките си приятели.
- Вие обаче сте знаели?
- Тя ми се довери заради операцията.
- А какво беше естеството на заболяването й? - попита саудитецът, готов да запише болестта на Надия, сякаш тя беше дребен детайл, който се налагаше да уточни за доклада.
- Страдаше от артерио-венозна малформация - с равен глас отговори Габриел. - Неправилно свързване между артериалните и венозните съдове в мозъка й. Лекарите й бяха казали, че е нелечима. Знаеше, че е въпрос на време да получи фатален хеморагичен инсулт. Можеше да умре буквално всеки момент.
- И затова се е самоубила в пустинята, заставайки на пътя на куршумите, предназначени за вас?
- Не - каза Габриел. - Тя пожертва себе си... - Направи пауза, а после добави: - ...заради всички нас.
Халид отново сведе поглед към записките си.
- За жалост, тя се превърна в мъченица за нашите по-прогресивно настроени жени. Сега се задават въпроси за нейните благотворителни дела. Излиза, че е била реформатор.
- Затова ли оставихте да я убият?
Лицето на Халид остана безизразно.
- Госпожица Ал Бакари беше убита от Рашид ал Хусейни и Малик ал Зубаир.
- Така е-каза Габриел,-но някой им е подсказал, че работи за нас.
- Може би са имали източник, който е знаел за вашата операция.
- Или пък сред вас - отвърна Габриел. - Може би Рашид и Малик са били само пионки. Удобно средство за елиминиране на голяма заплаха за фамилията Сауд.
- Това са ваши размишления.
- Така е - каза Габриел, - но пък са подкрепени от фактите. Всеки път, когато фамилия Ал Сауд е била заплашена от някого, те са се обръщали към брадатите.
- „Брадатите“, както ги наричате, са по-голяма заплаха за нас, отколкото за вас.
- И затова ли ги подкрепяте? Вече изминаха десет години от атентатите на 11 септември. Цели десет години - натърти Габриел. - А Саудитска Арабия все още играе ролята на банкомат за терористите и сунитските екстре-мистки групировки. Има само едно възможно обяснение за това. Сделката с дявола е била подновена. Фамилията Сауд си затваря очите за ислямския тероризъм, стига свещената ярост да е насочена далеч от петролните полета.
- Не сме толкова слепи, колкото смятате.
- Аз насочих десетки милиони долари към една су-нитска терористична групировка, а сделката бе сключена на саудитска територия.
- И именно заради това сте се озовали тук.
- Това означава ли, че шейх Бин Тайиб също е задържан някъде в тази сграда?
Халид се усмихна кисело, но не отговори нищо. После зададе още няколко незначителни въпроса и с това разпитът приключи. После той изненадващо придружи Габриел до килията му. Преди да затвори и заключи вратата, саудитецът се поколеба.
- Доколкото разбирам, американският президент проявява силен интерес към вашия случай - каза той. - Вероятно престоят ви сред нас вече е към края си.
- Кога ще ме освободите?
- В полунощ.
- А сега колко е часът?
Сокола се усмихна.
- Пет минути след полунощ.
Чист костюм очакваше Габриел на леглото в килията му. Халид го остави да се преоблече. След това го поведе по поредица стълбища и излязоха във вътрешен двор. Един джип чакаше на лунната светлина. Беше американски, американци бяха и четиримата мъже около него.
- Оставих две неща в джоба на костюма ти - каза тихо Халид, докато прекосяваха двора. - Едното е куршумът, който е пронизал Надия ал Бакари и е останал в теб. Другото е бележка за Ейдриън Картър. Приеми го като подарък на раздяла, за да ти напомня за престоя сред нас.
- Какво съдържа тази бележка?
- Информация, която сигурно ще му е от полза. Ще ти бъда благодарен, ако не споменаваш моето име.
- Истинна ли е?
- Информацията ли? Ще трябва да ми имаш доверие.