- Боя се, че не знам какво означава тази дума.
- Нищо ли не си научил от нея? - каза Халид и кимна към джипа. - На твое място бих побързал да се кача. Негово Височество често променя мнението си.
Габриел стисна десницата на саудитеца и отиде при американците. Те бързо го откараха във военна база северно от Рияд, където го качиха на един „Гълфстрийм“. На борда имаше лекар от Управлението. През цялата нощ той вливаше различни течности в съсухреното тяло на Габриел и се тревожеше за състоянието на раната му. Най-накрая му позволи да заспи. Измъчен от кошмари за смъртта на Надия, Габриел се събуди със сепване, когато самолетът кацна на летище Лондон Сити. Когато вратата се отвори, той видя, че на пистата го очакват Киара и Шамрон. Сигурно бяха единствените хора на земята, които изглеждаха по-зле от него.
68.
ПОЛУОСТРОВ ЛИЗАРД, КОРНУОЛ
Шамрон се настани в спалнята за гости. Даде да се разбере, че смята да остане дълго. Кошмарът в Руб ел Хали, каза той на Киара, го бе тласнал да се посвети на една последна мисия.
Той се самоназначи за личен телохранител, лекар и психотерапевт на Габриел. Даваше съвети и търпеше депресията и промените в настроението на своя пациент със стоическо мълчание. Рядко изпускаше Габриел от поглед. Следваше го навсякъде из къщата, придружаваше го по време на разходките му по пясъчния бряг на залива и дори когато слизаше да пазарува в селцето. Габриел обясняваше на магазинерите, че Шамрон е негов чичо от Милано. Затова, когато бяха сред хора, той му говореше на италиански, макар Шамрон да не разбираше и думичка.
Броени дни след завръщането на Габриел в Корнуол времето стана дъжделиво, което отговаряше на настроенията им. Киара готвеше сложни ястия и с облекчение наблюдаваше как Габриел възвръща изгубеното в саудитския затвор тегло. Неговото емоционално състояние обаче не се променяше. Спеше малко и беше неспособен да говори за случилото се в пустинята. Узи Навот изпрати лекар, за да го прегледа.
- Вина - заключи специалистът, след като изкара цял час насаме с Габриел. - Огромна, необятна, неотслабваща вина. Дал е дума, че ще опази живота й, но не е успял да удържи на обещанието си. Никак не обича да разочарова жени.
- Какво да правим? - попита Киара.
- Дайте му време и лично пространство - отговори лекарят. - Засега не очаквайте много от него.
- Не съм сигурна, че присъствието на Ари помага особено.
- Няма да е лесно да се отървеш от него -ка^а лекарят.
- Габриел рано или късно ще се оправи, н-/*:е давам подобни гаранции за Стареца. Нека остане колкото иска. Той сам ще усети кога е дошъл моментът да си тръгне.
Габриел нямаше дневен режим. Неспособен да спи през нощта, той спеше денем, ако съвестта му го оставеше на мира. През повечето време унило се взираше в дъжда и морето и скиташе из залива. Понякога сядаше на верандата и рисуваше с въглен. Скиците, които излизаха изпод ръцете му, бяха все сюжети от операцията. Много от тях бяха портрети на Надия. Обезпокоена, Киара тайно правеше снимки на рисунките и ги изпращаше по електронната поща на лекаря. „Той сам е най-добрият терапевт за себе си - успокояваше я докторът.
- Нека сам да намери решението.“
Надия беше с тях непрестанно. Те не полагаха никакви усилия да я прогонят. Дори и да се опитваха, събитията в Близкия изток правеха това невъзможно. От Мароко до Обединените арабски емирства Арабският свят бе пламнал от нова вълна на обществено напрежение. Този път дори старите сунитски монархии се клатеха. Добили смелост след бруталното убийство на Надия ал Бакари, хиляди арабски жени излизаха по улиците. Надия беше мъченица, превърнала се в тяхна светица покровителка. Те скандираха името й и издигаха лика й. Някои дори желаеха да умрат мъченически като нея.
Поддръжниците на старите режими полагаха усилия да очернят Надия, обявявайки я за провокатор и шпионин на израелското разузнаване. Заради записа с признанията на Габриел в интернет, който арабските новинарски телевизии непрекъснато излъчваха, тези обвинения срещу Надия бързо изгубиха почва. Култът към нея нарасна още повече, когато Зоуи Рийд от Си Ен Би Си посвети цяло издание на своето високорейтингово предаване на пос-мъртната роля на Надия ал Бакари в Арабското пробуждане. В него Зоуи разкри, че е имала няколко лични срещи с Надия, по време на които саудитската наследница е признала, че тайно субсидира с милиони долари реформистки организации из целия мюсюлмански свят. В предаването също бе отправено обвинение срещу разузнавателните служби на Саудитска Арабия за съучастие в убийството й. Последва незабавно опровержение от името на фамилия Сауд, придружено от обичайните заплахи за спиране на износа на петрол за Запада. Този път обаче никой не им обърна особено внимание. Както всички други властелини в района, и Ал Сауд изпитваха сериозни страхове за живота си.