- За малко да ни докараш до нервен срив - каза Сара и го целуна по бузата. - Вече бяхме започнали да обмисляме вариант за друга корица.
- Затрудниха ме някои детайли. - Габриел огледа просторния офис. - Никак не е зле за бивш уредник на „Филипс Кълекшън“. Надявам се, че твоите колеги никога няма да научат за отпуска, който си взе, след като напусна галерията „Ишърууд Файн Артс“ в Лондон.
- Смятат, че съм изкарала няколко години като част-на ученичка някъде в Европа. Липсата в досието определено допринася за моя имидж на загадъчна жена.
- Нещо ми подсказва, че и любовният ти живот ще се подобри значително. - Той огледа роклята й. - Особено след тази вечер.
- „Живанши“ е. И е скандално скъпа.
- Прекрасна е - каза Киара, помагайки на Сара с ципа. - Ти също.
- Интересно колко различен изглежда светът, когато не седиш в мрачна стаичка в Лангли и не следиш движението на терористи.
- Само не забравяй, че те още са на свобода - каза Габриел. - И че някой от тях може да знае името ти.
- Подозирам, че аз съм най-добре охраняваният музеен уредник в целия свят.
- Кой се грижи за охраната ти?
- Управлението - отговори Сара. - С помощта на антитерористичното звено. Боя се, че в момента са ми доста ядосани. Както и Ейдриън. Опитва се да измисли как да ме задържи на работа.
- Как е той?
- Много по-добре, след като Джеймс Маккена изхвърча от Белия дом.
- А той с какво се занимава?
- Според слуховете ще работи в Американския институт за мир.
- Със сигурност там ще му е много добре. - Габриел вдигна едно копие от изданието на музея и се загледа в корицата.
- Искаш ли да видиш оригинала, преди да са влезли тълпите?
Габриел погледна към Киара.
- Иди - каза тя. - Ще те чакам тук.
Сара поведе Габриел по стълбището надолу към входа на крилото „Надия ал Бакари“. Персоналът вече подготвяше масите и отваряше първите бутилки шампанско. Габриел се приближи до портрета на Надия и прочете табелката до него. Обстоятелствата около смъртта й бяха представени неистинно. В биографичната информация баща й почти не присъстваше.
- Още не е късно - каза Сара.
- За какво?
- Да сложиш подписа си на картината.
- Обмислях този въпрос.
- И какво реши?
- Не съм готов да бъда нормален човек. Все още не.
- Аз също не съм сигурна дали съм готова за тази промяна. Но в определен момент... - Не довърши. - Ела - каза след малко и го поведе към една врата, - трябва да видиш останалата част от колекцията. Нашият стар познайник Зизи е имал забележителен вкус за терорист.
Двамата се разходиха из помещенията, по чиито стени бяха окачени картините - Сара във вечерната си рокля, а Габриел - в смокинг. При други обстоятелства можеше да изпълняват роли в някоя от операциите на Габриел. Но не и сега. С помощта на Надия той бе успял да върне Сара в същия свят, където я бе открил. Поне засега.
- Има и други - каза тя, посочвайки към една от стените, където бяха окачени произведения на Моне, Рено-ар, Дега и Сисле. - Още много. Можем да изложим само една четвърт от онова, което ни е завещала Надия. Вече водим преговори части от тази колекция да бъдат изложени в други музеи по света. Струва ми се, че Надия би одобрила.
Преминаха в друга зала, където имаше картини на Егон Шиле. Сара доближи един портрет на млад мъж, който смътно приличаше на Михаил.
- Помолих те да не му казваш нищо - укори тя през рамо Габриел. - Не трябваше да го правиш.
- Не знам за какво говориш.
- Ти си един от най-талантливите лъжци, които познавам. Но никога не си можел да мамиш хората, които са скъпи за теб. Особено ако са жени.
- Защо не си го поканила тази вечер?
- И как бих могла да го представя? - попита Сара. -Позволете да ви запозная с моя приятел Михаил Абрамов, убиец от израелските тайни служби. Той помогна да бъде ликвидиран човекът, който някога е бил собственик на тези картини. Участвахме в няколко операции заедно. Беше забавно. - Погледна Габриел. - Разбираш ли какво искам да кажа?
- Винаги има възможности, Сара, но само ако човек е склонен да направи усилие.