- Аз съм склонна.
- А той знае ли го?
- Знае го. - Тя обърна гръб на платното и докосна Габриел по бузата. - Защо имам усещането, че повече никога няма да се срещнем?
- Изпращай ми от време на време някоя картина за почистване.
- Твърде скъпо ми излизаш. - Тя погледна часовника си. Беше същият, който носеше Надия по време на отвличането. Все още бе настроен с три минути напред. - Трябва да си припомня речта, преди гостите да влязат. Би ли казал няколко думи и ти тази вечер?
- По-скоро бих се върнал в килията в Рияд.
- Все още не съм решила точно какво да говоря за нея.
- Говори истината - предложи Габриел. - Просто не я разкривай цялата.
Когато стана седем часът, художественият елит - с целия си блясък и суета - изпълни крилото „Надия ал Бакари“ в Музея на модерното изкуство. Габриел и Киара постояха на коктейла само няколко минути, а после се оттеглиха до един парапет над преддверието, за да изслушат словата. Сара говори последна. През цялото време тя съумя да остане на тънката граница между истината и измислицата. Речта й бе отчасти хвалебствена, отчасти призив за действие. Надия бе дарила на света не само своята колекция от картини, каза Сара. Тя бе дарила и живота си. Днес тленните й останки почиваха в необозначен гроб някъде на платото Неджд, но тази изложба щеше да стане неин мемориал. Докато елитът на художествените среди ръкопляскаше с одобрителни възгласи, телефонът на Габриел завибрира в джоба на сакото му. Той се отдалечи в един малко по-тих ъгъл, за да отговори на повикването, а после се върна до Киара.
- Кой беше? - попита тя.
- Ейдриън.
- Какво иска?
- Да отидем до Лангли.
- Кога?
- Сега.
70.
ЛАНГЛИ, ВИРДЖИНИЯ
Рашид ал Хусейни беше голямата грешка на Ейдриън Картър. Габриел бе успял в голяма степен да оправи забърканата от него каша. С прощалния си подарък Халид Сокола бе предоставил на Картър шанс да изчисти останалото.
Подаръкът беше млад саудитски екстремист на име Юсуф. Лангли и Агенцията за национална сигурност вече от няколко месеца подслушваха телефонните му разговори. Юсуф се бе превърнал в един от най-доверените куриери на Рашид. Юсуф предаваше закодираните съобщения на Рашид. Тази вечер той очакваше телефонно обаждане от човек в Германия. Юсуф смяташе, че човекът е водач на новосформирана клетка в Хамбург. В Хамбург обаче нямаше никаква новосформирана клетка. Тя бе измислица на Картър и екипа в Рашидистан.
- Седнал е на предната седалка на онова дайхацу - каза Картър и кимна към един от грамадните екрани в оперативния център. - В момента се придвижват по един уединен път в долината Рафад в Йемен. Преди около час взеха още двама души. Имаме основания да смятаме, че един от двамата е Рашид ал Хусейни. След десет минути нашият ръководител на клетка в Хамбург ще се обади на Юсуф. Инструктиран е възможно най-дълго да го задържи на линия. Ако имаме късмет, Рашид ще каже нещо по време на разговора. Както знаете, Рашид е от приказливите. Навремето направо подлудяваше агентите в Лангли, които се занимаваха с него. Никога не си затваря проклетата уста.
- Кой решава дали да се стреля? - попита Габриел.
- От АНС ще ми съобщят дали чуват и други гласове, както и дали са постигнали положителна идентификация. Ако компютрите потвърдят, че той е там, незабавно ще го ликвидираме. Ако обаче има дори капчица съмнение, заповедта е да не се стреля. Не забравяйте, че последното, което искаме да се случи сега, е да убием Юсуф, преди да ни е отвел до мишената.
- Искам да слушам - каза Габриел.
- Затова те повиках.
Габриел си сложи слушалки. Десетте минути изминаха бавно. После агентът от Хамбург се обади по телефона на Юсуф. Разговорът започна на арабски. Габриел се абстрахира от гласовете. За момента те не бяха от значение. Кажи ми нещо - мислеше той. - Кажи ми нещо важно, дори и да е поредната ти лъжа.
Юсуф и лъжливият ръководител на терористична клетка в Хамбург все още разговаряха, но диалогът им очевидно отиваше към края си. До този момент не се бе чул никакъв звук в задния план, с изключение на тракането на автомобила по разбития йеменски път. Накрая Габриел чу онова, което очакваше - непринуден коментар, нищо повече. Дори не си направи труда да си го преведе. Целта му бе да разпознае интонацията и тембъра на гласа. Да, това бе гласът, който го бе осъдил на смърт в Руб ел Хали.
Искаш ли да приемеш исляма и да станеш мюсюлманин?