БЛАГОДАРНОСТИ
Този роман, както и предходните книги от поредицата с Габриел Алон, нямаше да бъде написан без помощта на Дейвид Бул, който наистина е един от най-добрите реставратори на произведения на изкуството в света. Всяка година Дейвид отделя много часове от ценното си време, за да ме запознае с технически подробности от неговия занаят и да прегледа ръкописа ми за неточности. Знанията му за историята на изкуството отстъпват единствено пред приятната му компания и приятелството ни с него е обогатило семейството ни по много начини.
Задължен съм на невероятните консултанти по произведения на изкуството - Гейбриъл Катоун и Андрю Рут, че през ноември 2010-а ме заведоха на вечерен търг на предмети на изкуството от следвоенния и съвременния период в „Кристис“ в Ню Йорк и че споделиха с мен необходимите тактически ходове да купиш картина, която струва 10 милиона долара. Честно казано, светът на аукционите с високи залози ми се стори много по-инте-ресен от света на шпионите и терористите. Това преживяване повлия до голяма степен сюжета на романа. Едва ли е нужно да казвам, че Гейбриъл Катоун и Андрю Рут нямат почти нищо общо с героя от книгата Никълъс Лавгроув, освен изискаността и забележителните познания за търговия с произведения на изкуството.
Относно международната обстановка говорих с няколко израелски и американски висши служители и експерти в борбата с тероризма и им благодаря, без да споменавам имената им, както пожелаха. Роджър Креси - директор на антитерористичния отдел към Националния съвет по сигурността от 1999 до 2001 г. - беше безценен източник на информация относно политиката на САЩ за борба с тероризма и още по-добър приятел. Само да отбележа, че той няма никаква връзка с фирмата „Роджърс и Креси“ на Кенън Стрийт в Лондон.
Консултирах се с моя скъп приятел - изтъкнатия анес-тезиолог д-р Андрю Пейт, относно заболяването артерио-венозна малформация. Също така изказвам специални благодарности на М., който повдигна завесата относно определени въпроси по събирането на информация. Не претендирам, че съм запознат с всички технологии, с които разполагат специалните служби на САЩ, Израел и Великобритания. Но съм се опитал да представя тези неща по най-добрия за сюжета начин, без да досаждам на читателите. Уверен съм, че истинските възможности на правителството на Америка далеч надхвърлят всичко, което съм описал на страниците на „Портретът на един шпионин“.
Направих справки в стотици книги, статии във вестници и списания и уебсайтове, докато работех по ръкописа, но са твърде много, за да ги изброя тук. Но ще бъде голям пропуск, ако не спомена изключителната ерудиция и репортажи на Стив Кол, Робърт Лейси, Джеймс Бамфорд, Рон Съскайнд, Джейн Мейър, Джим Крейн, Дор Голд, Робърт Ф. Уърт, Скот Шейн, Соуад Мекхенет и Стивън Ф. Хейс.
Тъй като съм живял в Арабския свят през 80-те години, отдавна съм запознат със задушаващата репресия, на която са подложени повечето жени в региона. Впечатляващата творба на Джан Гудуин - „Принц на честта“, се оказа безценен източник, сЪщо като „Царството отвътре“ от Кармен бин Ладен. Писателката, активистка и коментатор Иршад Манджи ме вдъхнови с разсъжденията си и силата на духа. Удивителният разказ на д-р Куанта А. Ахмед за времето, когато е работила като лекар в Саудитска Арабия, ми помогна да разбера по-добре предизвикателствата, пред които се изправя една жена в работата си в най-консервативното общество в света. Незабравимото заглавие на книгата й - „Земята на невидимите жени“, си намери път до мислите на моята героиня Надия ал Бакари, в чийто образ е въплътена и ясната визия на авторката за нещата. Ако такива жени ръководят политиката на Близкия и Средния изток, съм сигурен, че светът ще стане по-добър.