- По какво разбра? - Ушите на Габриел още пищяха от взрива. Той затвори очи и попита как полицаите, които го бяха обезвредили, са успели да го открият толкова бързо.
- Както сигурно се досещаш, разполагаме с широк набор от разнообразни технически средства.
- Като например моя телефон и вашата мрежа от камери за наблюдение?
- Именно - отвърна Сиймор. - Успяхме да определим точното ти местоположение броени секунди след като разговаряхте с Киара. Препратихме информацията към „Златната команда“, кризисния оперативен център на лондонската полиция, а те незабавно изпратиха по петите ти два екипа от специалните части.
- Вероятно са били някъде наблизо.
- Така е - потвърди Сиймор. - След атентатите в Париж и Копенхаген сме обявили повишена бойна готовност. Редица екипи са разположени във финансовия район и на места, където обикновено се събират туристи.
- Но защо повалиха мен, а не атентатора самоубиец?
- Защото нито Скотланд Ярд, нито службите за сигурност желаят второ фиаско като това с Де Менезеш. След неговата смърт бяха въведени редица нови изисквания и процедури, за да се предотвратят други подобни случаи. Достатъчно е да се отбележи, че един сигнал вече не е достатъчен, за да се предприемат крайни мерки. Дори източникът на сигнала да е самият Габриел Алон.
- И затова загинаха осемнайсет невинни жертви?
- Ами ако не беше терорист? Ако беше друг уличен комедиант или човек с психическо разстройство? Тогава щяха да ни изгорят на клада.
- Но той не беше нито уличен комедиант, нито човек с психическо разстройство, Греъм. Казах ви го.
- По какво разбра?
- Та той все едно носеше на врата си табелка, на която бяха изписани намеренията му.
- Толкова очевидни ли бяха?
Габриел изброи признаците, които първоначално бяха събудили подозренията му. След това обясни как бе стигнал до заключението, че терористът смята да се взриви в 14,37 часа. Сиймор го изслуша и бавно поклати глава.
- Вече съм спрял да броя колко часове отделяме, за да обучаваме полицейските служители да идентифицират потенциални терористи. Да не говорим за милионите, които сме инвестирали в софтуер за разпознаване на поведенчески белези в сниманото от камерите. И въпреки всичко, атентатор самоубиец успя да влезе в Ковънт Гардън Маркет, без абсолютно никой да го забележи. С изключение на теб, разбира се.
Сиймор замълча и потъна в мрачен размисъл. Движеха се на север по ярко осветената Риджънт Стрийт. Габриел опря уморено глава на прозореца и попита дали вече се знае името на атентатора самоубиец.
- Казва се Фарид Хан. Родителите му са емигрирали във Великобритания от Лaxop някъде към края на седемдесетте години на миналия век, но самият той е роден в Лондон. И по-точно в Степни Грийн - поясни Сиймор. - Като много други британски мюсюлмани от това поколение, Фарид отхвърля умерените и аполитични религиозни убеждения на своите родители и става ислямист. Към края на деветдесетте прекарва по-голямата част от времето си в джамията на Уайтчапъл Роуд, Източен Лондон. Не след дълго се издига като уважаван член на радикалните групировки „Хизб ут Тахрир“ и „Ал Мухаджирун“.
- Явно поддържате негово досие.
- Така е - отговори Сиймор, - но не по причините, за които вероятно предполагаш. Фарид Хан за нас беше лъч светлина, надежда за бъдещето. Поне така смятахме.
- Надявали сте се, че сте го вкарали в правия път?
Сиймор кимна.
- Скоро след атентатите на 11 септември Фарид се присъедини към една група, наречена „Нови начала“. Нейната цел бе да разубеждава войнствени екстремисти и да ги връща към основното течение в исляма и преобладаващото британско обществено мнение. Смятаха Фарид за един от най-големите си успехи. Той обръсна брадата си.
Прекъсна отношенията със старите си приятели. Завърши с почти пълно отличие Кингс Колидж и постъпи на работа в неголяма лондонска рекламна агенция. Преди броени седмици дори се сгоди за девойка от стария си квартал.
- И вие го зачеркнахте от списъка си?
- В определен смисъл - кимна Сиймор. - Очевидно всичко е било хитро замислена заблуда. Фарид буквално е бил бомба със задействан часовников механизъм.
- Имате ли представа кой го е задействал?
- В момента хората от отдела ми преглеждат телефона и компютъра му, както и видеозаписа, който е оставил. Ясно е, че атентатът му има връзка с тези в Париж и Копенхаген. Дали трите са били координирани от бивши членове на върхушката на Ал Кайда или от някаква нова организация - мненията по този въпрос са различни. Каквото и да се окаже обаче, то не е твоя грижа. Ролята ти в този случай официално приключи.