- Аз обичам родината си, Узи!
- Но недотам, че да живееш в нея.
- Винаги си ми напомнял донякъде за Шамрон - смръщено отбеляза Габриел, - ала сега приликата е почти обезпокоителна.
- Геула наскоро ми каза същото.
- Аз не го казах като комплимент.
- Нито пък тя. - Навот с особена грижливост добави още една лъжичка сметана върху кифличката си.
- И така, защо еи дошъл, Узи?
- За да ти предложа една уникална възможност.
- Говориш като амбулантен търговец.
- Все пак съм шпионин - отбеляза Навот. - Разликата не е голяма.
- Какво е предложението ти?
- Шанс да изкупиш една своя грешка.
- Коя грешка?
- Трябваше да застреляш Фарид Хан в тила още преди да успее да се взриви. - Узи сниши глас и сякаш споделяйки някаква тайна, добави: - Ето така щях да постъпя аз, ако бях на твое място.
- И как бих могъл да изкупя това свое прегрешение?
- Като приемеш една покана.
- От кого?
Навот мълчаливо завъртя очи на запад.
- От американците? - запита Габриел.
Узи се усмихна.
- Още чай?
Дъждът спря така внезапно, както бе започнал. Габриел остави пари на масата и поведе Навот надолу по стръм-ната пътечка към залива Полпеор. Телохранителят все още се подпираше на изоставения заслон за лодки. Той изгледа с престорено безразличие Алон и Навот, които бавно прекосиха каменистия бряг и се спряха до водата. Узи хвърли разсеян поглед към ръчния си часовник от неръждаема стомана, а после вдигна яката си, за да се предпази от поривистия вятър, който идваше откъм водата. Габриел за пореден път се изуми колко много си приличаха с Шамрон. Сходствата съвсем не бяха само външни. Сякаш Шамрон чрез силата на несломимата си воля бе съумял да обсеби Навот телом и духом. До него не стоеше омаломощеният от възрастта и болестта Шамрон, помисли си Габриел, а Шамрон в разцвета на силите си. Липсваха му само отвратителните турски цигари, които бяха съсипали здравето му.. Бела не позволяваше на съпруга си да пуши даже и когато изпълняваше мисия под прикритие.
- Кой стои зад атентатите, Узи?
- Засега не можем категорично да ги свържем с когото и да било. Американците обаче смятат, че те са дело на бъдещото лице на глобалния джихадски тероризъм. Новият Бин Ладен.
- А този нов Бин Ладен има ли си име?
- Американците държат да споделят тази информация лично с теб. Искат да отидеш във Вашингтон. На техни разноски, разбира се.
- Как беше отправена поканата?
- Ейдриън Картър ми позвъни лично.
Ейдриън Картър бе новият директор на Националната тайна служба на ЦРУ.
- Какви са изискванията за облеклото?
- Да е черно - отвърна Навот. - Визитата ти в Америка ще бъде изцяло неофициална.
Габриел го изгледа мълчаливо.
- Очевидно искаш да отида, Узи. Иначе нямаше да дойдеш дотук.
- Не губим нищо - отговори Навот. - Най-малкото, ще ни се разкрие възможност да чуем какво имат да кажат американцйте за тези атентати. Освен това има и някои други бонуси.
- Например?
- Отношенията ни се нуждаят от известно ретуширане.
- Какво имаш предвид?
- Не си ли чул? Във Вашингтон са задухали нови ветрове. Промяната е във въздуха - саркастично добави Навот. - Новият американски президент е идеалист. Вярва, че може да оправи отношенията между Запада и ислямския свят. Освен това си е внушил, че ние сме част от проблема.
- А разрешението е да изпратите тъкмо мен, бившия екзекутор, чиито ръце са изцапани с кръвта на палестински и ислямски терористи?
- Когато шпионите си сътрудничат, това оказва въздействие и върху политическия живот. Тъкмо затова и премиерът желае да приемеш тази покана.
- Премиерът ли? Сигурно сега ще ми кажеш, че и самият Шамрон има пръст в това.
- Точно така. - Навот взе камък и го хвърли в морето. - След иранската операция си позволих да допусна, че Ари най-сетне се е оттеглил. Но съм се лъгал. Той и до днес няма никакво намерение да ме оставя да ръководя Службата, без да се намесва непрекъснато. Но пък това едва ли те изненадва, нали, Габриел? И двамата сме наясно, че Шамрон искаше друг да заеме този пост. Аз съм обречен да остана в историята на нашата знаменита служба като случайния шеф. А ти винаги ще бъдеш избраният.
- Намери друг избраник, Узи. Аз се оттеглих. Нали не си забравил? Изпрати друг във Вашингтон.
- Ейдриън не ще и да чуе за друг - отвърна Навот, разтърквайки рамо. - Нито пък Шамрон. А що се касае до твоето тъй наречено оттегляне, то е приключило в същия миг, когато си решил да следваш Фарид Хан в Ковънт Гардън.