- Къде е тя?
- Очаква ни в едно кафене на Уисконсин Авеню.
- Доста си самоуверен, Ейдриън.
Картър се спря и взе да оглежда мълчаливо изгасналата си лула.
- Бих могъл да въздействам на чувствата ти - заговори той след малко - и да ти припомня за касапницата, на която стана свидетел в петък следобед в Ковънт Гардън Маркет, да те накарам да си представиш как се повтаря отново и отново. Но няма да го сторя, понеже би било непрофесионално. Вместо това ще ти кажа, че Рашид разполага с войска от мъченици като Фарид Хан, които очакват заповедите му. Войска, която е набрал с моя подкрепа. Аз създадох Рашид. Той е лично моя грешка. И бих искал ти да го унищожиш, преди да загинат още хора.
- Сигурно ще ти е трудно да повярваш, но аз не мога да приема на своя глава. Ще ми е необходим подписът на Узи.
- Вече го имаме. Както и на твоя премиер.
- Тогава сигурно си разговарял насаме и с Греъм Сиймор.
Картър кимна.
- По очевидни причини Греъм би желал да бъде държан в течение. Би искал също така да го предупреждаваш, в случай че операцията ти изисква да действаш някъде на Британските острови.
- Ти ме подведе, Ейдриън.
- Аз съм шпионин - отвърна Картър и отново запали лулата си. - Лъжата е нещо естествено за мен. Както и за теб. Сега ти просто трябва да откриеш начин да излъжеш Рашид. Само бъди внимателен в подхода си. Нашият Рашид е изключително добър. И имам белези, с които мога да го докажа.
Кафенето се намираше в северната част на Джорджтаун, в подножието на хълма, където се намираше Бук Хил Парк. Габриел си поръча капучино на бара и излезе през френските врати в неголяма градина с виещи се пр стените лози. Три от масите бяха на сянка, а четвъртата бе огряна от яркото слънце. На нея седеше жена, която четеше вестник. Беше облечена в черен анцуг, плътно прилепнал по стройното й тяло, и с безупречно чисти бели маратонки. Русата й, дълга до раменете коса беше прибрана в конска опашка. Слънчеви очила скриваха очите й, но не и удивителната й красота. Тя свали очилата, щом Габриел я доближи, и леко завъртя глава, за да му позволи да я целуне по бузата. Изглеждаше изненадана да го види.
- Надявах се да си ти - каза Сара Банкрофт.
- Ейдриън не ти ли каза?
- Той е твърде старомоден в това отношение - отвърна тя, махвайки с ръка. Гласът и начинът й на изразяване бяха сякаш от друга епоха. Като че ли говореше героиня от роман на Фицджералд. - Снощи ми изпрати кодиран имейл да бъда тук точно в девет. Трябваше да чакам до десет и трийсет. Ако никой не се появеше, трябваше да си тръгна и да се върна към обичайната си работа. Искрено се радвам, че дойде. Знаеш колко мразя да ми връзват тенекия.
- Виждам, че си носиш четиво - отбеляза Габриел и кимна към вестника.
- Не одобряваш ли?
- Агентите на Службата не четат вестници по кафенета. Това бие на очи. - Той направи пауза и после продължи: - Мислех, че вече сме те обучили, Сара.
- Така е. Но от време на време обичам да се държа като обикновен човек. А на обикновените хора им допада да почетат вестник в някое кафене в слънчев предобед.
- С пистолет „Глок“ на кръста.
- Благодарение на теб не се разделям с него.
14.
Сара се усмихна меланхолично. Като дъщеря на заможен изпълнителен директор в Ситибанк, тя бе прекарала голяма част от детството си в Европа, където бе придобила европейско образование и бе усвоила няколко европейски езика и безупречни обноски. Беше се завърнала в Америка, за да следва в колежа в Дартмът, после бе изкарала една година в престижния лондонски Институт за изящни изкуства „Кортолд“, след което бе станала най-младата жена, защитила докторат по история на изкуствата в Харвард.
Ала в света на разузнаването Сара Банкрофт бе попаднала не заради солидното си образование, а по-скоро заради любовния си живот. Докато пишеше дисертацията си, тя бе започнала да излиза с млад юрист на име Бен Калахан, който имал нещастието да се качи на борда на полет 175 на „Юнайтед Еърлайнс“ сутринта на 11 септември 2001 г. Бен успял да направи едно телефонно обаждане, преди самолетът да се вреже в Южната кула на Световния търговски център. Това обаждане било именно до Сара. С разрешението на Картър и посредством една изгубена картина на Ван Гог, Габриел по-късно я беше внедрил в антуража на саудитския милиардер Зизи ал Бакари, за да открият дълго търсен лидер на терористична групировка. След края на дръзката операция тя бе започнала работа в Контратерористичния център на ЦРУ. Оттогава поддържаше близък контакт със Службата и бе работила с Габриел и неговия екип многократно. Беше започнала дори любовна афера с един от оперативните агенти на Службата - Михаил Абрамов. Ако се съдеше по липсата на пръстен на ръката й, взаимоотношенията с любовника й се развиваха с по-бавни темпове, отколкото тя се бе надявала.