- Връзката ни е на приливи и отливи - рече тя, сякаш прочела мислите на Габриел.
- А в момейта?
- Отлив - каза тя. - Категорично.
- Предупреждавах те да не започваш връзка с човек, който убива за родината си.
- Беше прав, Габриел. Ти винаги си прав.
- Какво се случи?
- По-добре да не навлизам в неприятни подробности.
- Той ми каза, че е влюбен в теб.
- И на мен ми го каза. Интересно, как стават тези работи!
- Да не те е наранил?
- Не мисля, че вече е възможно да бъда наранена. - Тя се усмихна неискрено и Габриел го усети.
- Искаш ли да поговоря с него?
- Боже мой, не! - каза тя. - И сама умея да си обърквам живота.
- Той участва в няколко доста тежки операции, Сара. Последната беше...
- Разказа ми - прекъсна го тя. - Понякога ми се иска да не беше оцелял в Алпите.
- Не ти вярвам.
- Прав си - призна тя неохотно. - Но ми олекна, като го казах.
- Може би така е по-добре. Хубаво е да намериш някого, който не живее на другия край на света. Някой тук, във Вашингтон.
- И как да отговоря на този някой, когато ме пита какво работя?
Габриел не отвърна нищо.
-А годините летят. Току-що навърших...
- Трийсет и седем - довърши вместо нея той.
- Което означава, че бързо се превръщам в стара мома - заключи Сара намръщено. - Допускам, че на този етап вече мога да се надявам най-много на удобен, но лишен от страст брак със заможен възрастен мъж. Ако имам късмет, може и да ми позволи да си родя едно-две дечица, които после ще се наложи да отглеждам сама, понеже той няма да проявява интерес към тях.
- Едва ли положението е чак толкова безнадеждно.
Тя сви рамене и отпи от кафето си.
- Как вървят нещата между теб и Киара?
- Идеално - каза Габриел.
- Опасявах се, че ще кажеш точно това - дяволито промърмори Сара.
- Сара...
- Не се притеснявай, Габриел. Отдавна вече съм те превъзмогнала.
Две жени на средна възраст излязоха в градината и седнаха в другия край. Сара се приведе напред и с престорена интимност попита Габриел на френски какво го води във Вашингтон. В отговор той потупа с пръст по заглавната страница на вестника.
- И откога нашият главозамайващ външен дълг е проблем за израелското разузнаване? - попита го закачливо тя.
Габриел посочи отново материала на първа страница за разразилите се сред американската разузнавателна общност дискусии относно това кой носи отговорност за трите атентата в Европа.
- А теб как те въвлякоха в това?
- Двамата с Киара бяхме решили да се поразходим из Ковънт Гардън миналия петък. Отивахме на обяд.
Лицето на Сара помръкна.
- Значи, сведенията за неизвестен мъж, който извадил огнестрелно оръжие секунди преди взрива...
- ...са верни - довърши Габриел. - Можех да спася живота на осемнайсет души. За съжаление, британците не искаха и да чуят.
- И според теб кой носи отговорност за атентатите?
- Ти си експертът по тероризма, Сара. Ти ми дай отговор на този въпрос.
- Има вероятност да са замислени от старото ръководство на Ал Кайда в Пакистан - каза тя. - Но по мое мнение става въпрос за изцяло нова мрежа.
- Оглавявана от кого?
- От някого с харизмата на Бин Ладен, надарен със способността да вербува свои сподвижници в Европа и да се възползва от клетки на други терористични групировки.
- Имена на заподозрени?
- Само едно е - каза тя. - Рашид ал Хусейни.
- Защо са избрали Париж?
- Заради забраната мюсюлманките да забулват лицата си.
- Копенхаген?
- Още са им ядосани заради карикатурите.
- Ами Лондон?
- Лондон е лесна мишена. Атентат може да бъде извършен там по всяко време.
- Не е зле за един бивш уредник на „Филипс Кълекшън“.
- Завършила съм история на изкуството, Габриел. А освен това знам как да събера две и две. Бих могла да извърша и някои по-сложни операции.
- Ако обичаш.
- Присъствието ти във Вашингтон означава, че слуховете са верни.
- Кои слухове?
- Че Рашид е бил вербуван от ЦРУ след атентатите на 11 септември. Че една добра идея е дала нежелан резултат. Ейдриън е гласувал доверие на Рашид, който му се е отплатил, изграждайки своя собствена мрежа буквално под носа ни. Допускам, че сега Ейдриън иска ти да оправиш кашата вместо него. Неофициално, разбира се.