- Продължавай, Дина.
- Следенето на Малик се оказа нелека задача, както ще потвърди Михаил. Той променяше външния си вид непрекъснато - лицево окосмяване, очила, шапки, дрехи, дори походката, - но екипът съумяваше да не го изпуска от полезрението си. Късно вечерта на 23 октомври те видяха Малик да влиза в апартамента на човек на име Кемел Арвиш. Арвиш твърдеше, че е прозападно ориентиран и с умерени политически възгледи. Обичаше да казва, че ако се наложи, насила ще въведе хората си в двайсет и първи век. В действителност обаче беше ислямист, който се луташе из периферията на Ал Кайда и сродните й групировки. Умението му да пътува между Близкия изток и Запада, без да поражда подозрения, го бе превърнало в ценен куриер и изпълнител на важни поръчки. - Дина хвърли поглед към Габриел. - Ти отдели доста време да се запознаеш с досието на Рашид в ЦРУ, със сигурност името и адресът на Кемел вече са ти добре познати.
- Рашид е посетил вечерно събиране в апартамента на Кемел Арвиш през 2004 г., когато е изпратен в Дамаск от ЦРУ - включи се Габриел. - По-късно обяснява на свръзката си в ЦРУ, че двамата с Арвиш са дискутирали множество интересни идеи как да се потушат огньовете на джихада.
- И ако вярваш на това...
- Може да е просто съвпадение, Дина.
- Възможно е. Но са ме учили да не вярвам в съвпаденията. Както и теб.
- Какъв беше развоят на операцията срещу Малик?
- Изплъзна ни се по същия начин, както се бе измъкнал от американците в Багдад. Узи възнамеряваше да постави под наблюдение и Арвиш, но се оказа, че не е необходимо. Три дни по-късно Малик изчезна, а тялото на Кемел Арвиш бе открито в пустинята източно от Дамаск. Бяха му дарили сравнително безболезнена смърт.
- По нареждане на Малик ли е бил убит?
- На Малик или на Рашид. Няма голямо значение. Арвиш беше дребна риба. Бил е изиграл възложената му роля. Доставил е някакво съобщение, след което са преценили, че се е превърнал в пречка.
Габриел слушаше скептично.
- Какво друго откри?
- Изработката на поясите с експлозиви на шахидите в Париж, Копенхаген и Лондон - отвърна тя - е идентична с тази на поясите, които Малик използваше при Втората интифада, които пък, на свой ред, бяха същите като онези, с които бе извършвал атентати в Багдад.
- Не е задължително изработката да е дело на Малик. Възможно е моделът да е известен на джихадския подземен свят от години.
- Няма начин Малик да е качил модела в интернет, където може да го види цял свят. Проводниците, възпла-менителят, подредбата на зарядите, шрапнелите са все негови нововъведения. На практика самият той ми казва, че е негово дело.
Габриел остана мълчалив. Дина повдигна вежда и попита:
- Изглежда, нямаш повече забележки относно съвпаденията?
Той сякаш не я чу.
- Къде е забелязан за последно?
- По непотвърдени сведения се е върнал в Зарка. До наш човек в Турция бе стигнал неприятен слух, че сега живее доста охолно в Истанбул. Впоследствие се оказа, че слухът е неверен. За Службата понастоящем Малик е призрак.
- Дори и призраците се нуждаят от паспорт.
- Смятаме, че има сирийски паспорт, връчен му лично от „великия реформатор“ в Дамаск. За съжаление, нямаме представа какво име използва в момента, нито как изглежда. Последната негова снимка, с която разполагаме, е направена преди повече от двайсет години. Което означава, че е напълно безполезна.
- Има ли някой близък на Малик, до когото можем да се доберем? Може би роднина? Или приятел? Или стар другар от дните му в „Хамас“?
- Направихме такъв опит, когато Малик организираше атентат след атентат по времето на Втората интифада -отговори Дина, клатейки глава. - Не са останали членове на клана Ал Зубаир нито в Израел, нито в окупираните от него територии. А тези в лагера в Зарка са прекалено отдадени на каузата си, за да ни сътрудничат. - Тя направи кратка пауза. - Възможно е обаче да имаме един коз.
- Какъв?
- Струва ми се, че мрежата му привършва парите.
- От кого знаеш това?
Дина посочи една снимка на Фарид Хан - атентатора от Ковънт Гардън Маркет.
- Ето от кого.
През последните седмици от краткия си, но гибелен живот Фарид Хан, убиец на осемнайсет невинни жители на родната си страна, бе публикувал поредица от все по-отчаяни изказвания в ислямска социална интернет мрежа. Оплаквал се, че няма достатъчно пари, за да купи подобаващ сватбен подарък за сестра си, поради което възнамерявал изобщо да не отива на сватбата. В тази история обаче имаше непоследователност, отбеляза Дина. Аллах бе благословил родителите на Хан с четири момчета и нито едно момиче.