- В Хайгейт няма обезопасена къща, Зоуи.
- А, да, вярно. Било е просто лош сън - рече тя и се усмихна за кратко. - Всъщност не всичко в него беше лошо, нали, Габриел? До края нещата вървяха доста гладко. Но така е с любовните истории. Те винаги приключват катастрофално и неизменно някой остава наранен. Обикновено жената.
Тя взе монографията за Рембранд и запрелиства страниците й, докато стигна до картина с наименование Портрет на млада жена.
- За какво си мисли тя според теб? - попита Зоуи.
- Изпитва любопитство - отвърна Габриел.
- Относно какво?
- Относно човек от миналото й, който отново се е появил в живота й без предупреждение.
- А защо се е появил?
- Защото се нуждае от услуга.
- Последния път, когато тя е чула тези думи от него, насмалко да я застигне смъртта.
- Този път не е такава услуга.
- А каква?
- Има идея за новото й предаване.
Зоуи затвори книгата и я върна на масата.
- Тя е готова дз го изслуша. Но не се опитвай да я подведеш. Не забравяй, Габриел, тя е единственият човек на света, който винаги разпознава, когато лъжеш.
Дъждът спря, когато влязоха в парка. Те бавно подминаха часовника „Делакорт“, а после се отправиха към входа на Литературната алея. През повечето време Зоуи слушаше мълчаливо, прекъсвайки го само за да го провокира с някой коментар или за да поиска уточнение. Във въпросите й прозираше присъщата й интелигентност и проницателност, която я бе превърнала в един от най-уважаваните и вдъхващи страх разследващи журналисти в света.
Зоуи Рийд бе допуснала една-единствена грешка през цялата си бляскава кариера. Беше си позволила да се влюби в обаятелен швейцарски бизнесмен, който междувременно бе продавал забранени материали за ядрената програма на Ислямска република Иран. Зоуи бе изкупила греховете си, съгласявайки се да се включи в операцията на Габриел и неговите колеги от британските и американските тайни служби. В резултат на тази операция иранската ядрена програма бе провалена.
- Тоест ще влеете пари в неговата мрежа - обобщи тя, - а сетне, с малко късмет, тези пари по кръвообращението ще стигнат до главата.
- Аз самият не бих могъл да го формулирам по-добре.
- А после?
- После отсичаме главата.
- Какво означава това?
- Зависи изцяло от обстоятелствата.
- Не ми хвърляй прах в очите, Габриел!
- Може да означава арест на важни фигури от мрежата, Зоуи. Но може и да означава нещо по-крайно.
- „Крайно“? Какъв елегантен евфемизъм!
Алон се спря пред статуята на Шекспир, но не каза нищо.
- Няма да участвам в убийство, Габриел.
- Нима предпочиташ да станеш свидетел на поредната касапница - като тази в Ковънт Гардън?
- Дори на теб не ти отива да говориш така, любов моя.
Габриел леко сведе глава - знак, че Зоуи е права. После я хвана за лакътя и я поведе по алеята.
- Забравяш нещо важно - каза тя. - Съгласих се да работя с теб и твоите приятели по иранската мисия, но това не означава, че съм изневерила на ценностите си. Вътрешно аз си оставам правоверна лява журналистка и като такава, смятам, че е много важно да воюваме с глобалния тероризъм посредством прийоми, които не компрометират основните ни принципи.
- Подобни съдържателни забележки биха прозвучали прекрасно от безопасното телевизионно студио. Но се опасявам, че в реалния свят те нямат никакъв смисъл. -Габриел направи пауза и после добави: - Нали си спомняш реалния свят, Зоуи?
- Все още не си ми обяснил какво общо има всичко това с мен.
- Бихме искали да поставиш началото. Само да подхванеш разговора. След това се оттегляш тихомълком и повече никой няма да те види.
- Да се надяваме, с глава на раменете - вметна тя по-лушеговито, полусериозно. - Познавам ли човека?
Габриел изчака двама влюбени да ги отминат, преди да назове името. Зоуи се спря и повдигна вежда.
- Сериозно ли говориш?!
- Сама знаеш отговора на този въпрос, Зоуи.
- Та тя е една от най-заможните жени в света.
- Точно така.
- И освен това никак не обича да говори с репортери.
- И с пълно основание.
Зоуи отново закрачи.
- Спомням си вечерта, преди да убият баща й в Кан - каза тя. - Според съобщенията в пресата била до него, когато са го простреляли. Свидетелите твърдяха, че издъхнал в ръцете й. Било е потресаваща гледка.
- И аз така съм чувал. - Габриел хвърли поглед през рамо. Ели Лавон ги следваше отблизо с бележник „Мо-лескин“ под дясната мишница. Приличаше на поет, който очаква да го осени вдъхновението. - А ти проучи ли случая?