Именно по времето на това ужасяващо събитие Зоуи Рийд от американската новинарска мрежа Си Ен Би Си за първи път набра номера на отдел „Връзки с обществеността“ на „Ей Ей Би Холдингс“ - компания, доскоро базирана в Рияд и Женева, но преместила главния си офис на булевард „Осман“ в девети арондисман на Париж. Часът бе четири и десет следобед, а времето в Париж, както обикновено, бе облачно. Според протокола в Ей Ей Би, на повикването й не бе отговорено веднага. Основаната през 1979 г. от Абдул Азиз ал Бакари компания ежегодно присъстваше в класацията на „Форбс“ за най-пре-успелите и иновативни инвестиционни фирми в света. Известен и сред приятели, и неприятели с прозвището Зизи, основателят й беше деветнайсетият син на известен саудитски търговец, който навремето бил личен банкер и финансов съветник на Ибн Сауд - основателя на кралството и първи негов абсолютен монарх. Ей Ей Би беше голяма и доходоносна компания, която се занимаваше със спедиторски услуги и минна дейност, произвеждаше химикали и лекарства, а освен това притежаваше сериозни дялове в американски и европейски банки. Недвижимото имущество и хотелската база на Ей Ей Би бяха сред най-големите в света. Зизи пътуваше по цялото земно кълбо със своя позлатен „Боинг-747“, притежаваше редица палати - от Рияд и Френската ривиера до Аспен, и кръстосваше моретата с грамадната си колкото боен кораб яхта, Александра“. Колекцията му от картини на художници, представители на импресионизма и модернизма, се смяташе за една от най-големите, притежавани от частни лица. За кратък период тя включваше „Маргьорит Гаше пред тоалетката си“ от Винсент ван Гог, закупена от галерията за изящни изкуства на Джулиан Ишърууд, намираща се на Мейсънс Ярд 7-8 в квартал Сейнт Джеймс, Лондон. Брокер при продажбата бе млада американка на име Сара Банкрофт, която известно време продължи да работи като основен консултант на Зизи.
Многобройни слухове се разпространяваха относно неговата личност и най-вече относно произхода на огром-ното му състояние. Според лъскавите проспекти на Ей Ей Би, компанията бе съградена изцяло със скромното наследство, което Зизи бе получил от своя баща - твърдение, което едно авторитетно американско бизнес списание след щателно проучване бе определило като неправдоподобно. Изключителната ликвидност на Ей Ей Би, посочваше се в списанието, можеше да се обясни с една-единствена причина. Компанията най-вероятно бе използвана като фасада от фамилията Сауд, за да могат тихомълком членовете й да реинвестират своите петродолари по света. Вбесен от материала, Зизи заплаши списанието със съд. Но впоследствие послуша съвета на адвокатите си и се отказа. „Най-доброто отмъщение е да живееш добре - заяви той пред репортер на „Уолстрийт Джърнъл“. - А това аз определено го умея.“
Вероятно бе така, но малцината западняци, които имаха достъп до вътрешния кръг на Зизи, неизменно долавяха у него някакво неспокойствие. Партитата, които организираше, бяха охолни и скъпи, ала Зизи сякаш не успяваше да се отпусне и да им се наслади. Той нито пушеше, нито пиеше алкохол. Гледаше да стои настрана от кучета, а свинско дори не поглеждаше. Молеше се пет пъти на ден. Всяка зима, когато саудитската пустиня разцъфваше заради дъждовете, той се оттегляше в уединен лагер на платото Неджд, за да размишлява и да ловува със своите соколи. Твърдеше, че е пряк наследник на Мохамед Абдул Уахаб - проповедника, живял през осемнайсети век, чиято сурова и пуританска версия на исляма се бе превърнала официално в символ верую за Саудитска Арабия. Строеше джамии по света, от които няколко в Америка и Западна Европа, като същевременно правеше щедри дарения за палестинците. Никоя фирма, която искаше да прави сериозен бизнес с Ей Ей Би, не смееше да изпрати евреин на преговори със Зизи. Според слуховете, той ненавиждаше евреите повече, отколкото мразеше да губи инвестиции.