В срещите си с хората тя демонстрираше хладнокръвие и несломима воля. А малцината избрани, които имаха привилегията да проследят как тя съблазнява французойката, имаха възможността да се уверят за пореден път, че Зоуи е най-талантливият самороден таен агент, когото някога бяха срещали. Подходът й съчетаваше обиграни до съвършенство умения и непоколебимо упорство. Зоуи ласкаеше, Зоуи придумваше, а в края на един труден телефонен разговор дори успя да пророни няколко сълзи. Но мадам Дюбоа се оказа повече от достоен съперник. След около седмица тя обяви, че преговорите им са стигнали до задънена улица, ала само два дни по-късно самата тя ги възобнови, неочаквано изпращайки на журналистката подробен въпросник. Зоуи го попълни на перфектен френски и го изпрати обратно още на следващата сутрин, след което мадам Дюбоа запази радиомълчание. В Тревил екипът на Габриел изпадна в нехарактерно отчаяние, когато няколко безценни дни преминаха един след друг, без телефонът да иззвъни. Единствено Зоуи остана оптимист. В кариерата си тя бе участвала много-кратно в подобни игри на съблазняване и знаеше, че кукичката е пусната, където трябва. „Имай търпение, скъпи - каза тя на Габриел късно една вечер, докато нейното „Блекбъри“ се зареждаше на нощната масичка. - Въпрос на време е да капитулира.“
Предсказанието на Зоуи беше вярно, макар че французойката щеше да изчака още двайсет и четири часа, преди най-сетне да оповести условията на капитулацията си. Направи го под формата на неохотна покана. Обясни, че поради неочаквана отмяна на друга среща госпожица Ал Бакари щяла да бъде свободна за обяд след два дни. Все още ли госпожица Рийд би желала да дойде до Париж предвид краткия срок? Ненадминат професионалист, Зоуи изчака деветдесет минути, преди да върне обаждането и да приеме поканата.
- Да изясним нещо още отсега - каза мадам Дюбоа.
- Това няма да е интервю. Обядът ще премине, без да записвате разговора. Ако госпожица Ал Бакари прецени, че се чувства удобно във ваше присъствие, тя сама ще премине към следващата стъпка.
- Къде ще се срещнем?
- Както сигурно се досещате, за госпожица Ал Бакари е доста трудно да провежда работни срещи в ресторанти. Затова си позволихме да наемем апартамент „Луи XV“ в хотел „Крийон“. Тя ще ви очаква там в тринайсет и трийсет. Госпожица Ал Бакари настоява да поеме сметката. Това е едно от личните й правила.
- Има ли тя и други правила, за които е добре да знам?
- Госпожица Ал Бакари е особено чувствителна по отношение на кончината на баща си - отвърна мадам Дюбоа. - Освен това аз лично не бих повдигала темите „ислям“ или „тероризъм“. За нея те са особено отегчителни. A tout a I heure, госпожице Рийд.
23.
ПАРИЖ
След края на операцията екипът на Габриел щеше да си спомня този период от подготовката като един от най-неприятните в кариерата им. Причината бе в Габриел, чиято раздразнителност помрачаваше атмосферата навсякъде в Тревил. Той се заяждаше за разположението на наблюдателните постове, критикуваше резервните планове и веднъж дори предложи да се преместят на друго място. При други обстоятелства никой от екипа нямаше да се колебае да му отвърне подобаващо, но сега всички усещаха, че нещо във връзка с тази операция бе изострило нервите на Габриел. Дина допусна, че го терзаеха ужасяващите спомени за атентата в Ковънт Гардън Маркет и съжаленията за изстрела, който не бе успял да направи, но това бе отхвърлено от Ели Лавон. Не спомените от Лондон тормозеха техния ръководител, предположи Лавон, а по-скоро онези от Кан. Там Габриел бе изневерил на едно свое лично правило, убивайки Зизи пред очите на дъщеря му. Като поръчител на множество масови убийства, Зизи ал Бакари несъмнено заслужаваше да умре. Ала нямаше нужда единствената му дъщеря - Надия, да става свидетел на смъртта му.