24.
ПАРИЖ
Понякога вербуването е като съблазняване, друг път е на границата на изнудването, но има и случаи, когато прилича на балет. Дори и Ари Шамрон обаче, който повече от всички други бе обитавал света на тайните служби, впоследствие щеше да признае, че никога не е бил свидетел на нещо, което дори малко да наподобява вербуването на Надия ал Бакари. След като изслуша „встъпителната част“ по засекретен канал от кабинета си на булевард „Цар Саул“, той я определи като един от най-големите шедьоври на полевата дейност. Това бе особено високо признание предвид факта, че самата вербуваща беше представител на професия, към която Шамрон изпитваше единствено презрение.
Габриел бе инструктирал Зоуи да напредва с бавни стъпки и тя правеше точно това. През първия час на разговора, докато сервитьори влизаха и излизаха безмълвно от хотелския апартамент, Зоуи задаваше на Надия внимателно подбрани въпроси за множеството промени, които тя бе въвела в инвестиционния профил на Ей Ей Би, както и за трудностите пред компанията, които се дължаха на нескончаемата глобална рецесия. За огромна изненада на Габриел, саможивата саудитска наследница се оказа интересен и прям събеседник, и то доста мъдър за своите трийсет и три години. Не се долавяше и помен от напрежение, докато в един момент Зоуи непринудено попита Надия колко често пътува до Саудитска Арабия. Въпросът предизвика първото за тази среща неловко мълчание. Реакцията на Надия бе точно според очакванията на Габриел. Тя изгледа Зоуи с бездънните си тъмни очи, а след това отговори с въпрос:
- А вие самата били ли сте в Саудитска Арабия?
- Веднъж - отвърна Зоуи.
- По работа ли?
- Има ли друга причина един западняк да ходи до Саудитска Арабия?
- Едва ли. - Изражението на Надия омекна. - Къде по-точно ходихте?
- Изкарах два дни в Рияд. После отидох до пустинята Руб ел Хали, за да разгледам новия проект на саудитската компания „Арамко“ за добив на нефт в Шайба. Беше наистина впечатляващо.
- Всъщност в материалите си вие го описахте като „технологично чудо, което ще гарантира господството на Саудитска Арабия на световния нефтен пазар за поне още едно поколение“. - Надия се усмихна за миг. - Наистина ли смятахте, че ще склоня да разговарям с вас, без преди това да съм се запознала с работата ви? В края на краищата вие имате сериозна репутация.
- На какъв човек?
- Безскрупулен - отвърна Надия без никакво колебание. - Говори се, че имате пуритански възгледи. Че обичате да съсипвате фирми и началници, които прекрачат границата на закона.
- Вече не се занимавам с това. Сега съм телевизионер. И не правя журналистическо разследване. Просто разговаряме.
- Не ви ли липсва работата като истински журналист?
- Искате да кажете, журналист за печатно издание.
- Точно така.
- Понякога - призна Зоуи. - Но после правя справка за банковата си сметка и ме обземат далеч по-приятни емоции.
- Затова ли сте напуснали Лондон? Заради парите?
- Имах и други съображения.
- Какви?
- За каквито рядко споделям в професионална обстановка.
- В такъв случай вероятно става дума за мъж - каза Надия с помирителен тон.
- Доста сте проницателна.
- Така е. - Надия протегна ръка към чашата с вино, но се спря. - Не пътувам често до Саудитска Арабия -неочаквано каза тя. - Веднъж на три или четири месеца, не повече. А когато отида там, не се задържам дълго.
- Защо?
- Поради причини, за които навярно се досещате. -Надия сякаш подбираше следващите си думи с особено внимание. - Законите и обичаите на исляма и на Саудитска Арабия са много стари и изключително важни за нашето общество. А аз открих тайната как да се оправям в тази система по такъв начин, че да ръководя бизнеса си с минимални притеснения.
- А останалите ваши сънароднички?
- Какво за тях?
- Повечето нямат вашия късмет. Жените в Саудитска Арабия се считат за собственост на мъжете, не за личности. Повечето от тях прекарват целия си живот зад заключени врати. Не им се разрешава да карат кола. Не могат да излизат на публично място, без да са придружени от мъж и без предварително да са се скрили целите в абая и никаб. Не им се позволява да пътуват - дори из страната, без най-напред да са получили съгласието на баща си или по-големия си брат. Биват убивани, когато „донесат срам за семейството си“ или демонстрират „неислямско поведение“, а прелюбодейството се наказва с пребиване с камъни. В люлката на исляма жените не могат дори да пристъпят в джамия, с изключение на тези в Мека и Медина. Което е странно, понеже самият пророк Мохамед е бил нещо като феминист. „Отнасяйте се добре с жените си и бъдете обичливи към тях - казал е Пророкът, - понеже те са ваши другари в живота и предани помощници.“