- Източниците ви се лъжат, Зоуи.
- Моите източници никога не се лъжат. Освен това ми казват и други неща за вас. Изглежда, не сте толкова безразлична към участта на жените в ислямския свят, колкото се представяте. Без много шум дарявате милиони долари в полза на борбата с насилието срещу жени и още милиони за насърчаване на женското предприемачество, което по ваше мнение ще помогне на мюсюлманките да придобият влияние, както никога досега. И благотворителната ви дейност не се изчерпва с това. Дочувам също, че използвате състоянието си, за да подпомагате свободата и независимостта на медиите в Арабския свят. Освен това полагате усилия, за да ограничите разпространението на уахабистката идеология, дарявайки щедри суми на организации, които проповядват доста по-толерантна версия на исляма. - Зоуи направи пауза. - Вашите дела обрисуват портрета на една смела жена, която съвсем сама се опитва да промени облика на днешния Близък изток.
Надия се усмихна презрително.
- Интригуващ разказ - каза след малко. - Жалко, че в него няма и зрънце истина.
- Жалко наистина - отвърна Зоуи. - Защото има хора, които биха искали да ви помогнат.
- Какви хора?
- Хора, които ценят дискретността.
- В Близкия изток подобни хора са или шпиони, или терористи.
- Уверявам ви, че не са терористи.
- Следователно са шпиони.
- Не съм уведомена за принадлежността им.
Надия я погледна скептично. Зоуи й подаде картичка.
На нея нямаше име, а само номерът на нейното „Блекбъ-ри .
- Това е личният ми номер. Много е важно да действате предпазливо. Както сигурно знаете, около вас има хора, които не споделят намерението ви да подобрявате живота в ислямския свят. Сред тях са и собствените ви телохранители.
- Какъв е вашият интерес във всичко това, Зоуи?
- Нямам друг интерес, освен да проведа интервю с жена, която буди искрено възхищение у мен.
Надия се поколеба. После пое картичката и я пусна в дамската си чанта. В същия миг вратата на хотелската стая се отвори и мадам Дюбоа влезе, придружена от Рафик ал Камал. Тя отново почука по ръчния си часовник. Този път Надия се изправи. С внезапно изписала се по лицето умора, тя протегна длан към Зоуи.
- Още не съм сигурна, че съм готова да повдигна воала - каза тя. - Но бих искала малко време, за да обмисля предложението ви. Ще ви бъде ли възможно да останете в Париж още няколко дни?
- Ужасно мъчение ще е - шеговито каза Зоуи, - но ще се справя някак.
Надия пусна дланта й и последва шефа на охраната си към коридора. Зоуи остана още минута в апартамента и после се отправи към собствената си стая три етажа по-надолу. Там включи своето „Блекбъри“, набра продуцента си в Ню Йорк и го уведоми, че ще се наложи да остане още малко в Париж, за да довърши преговорите. После остави телефона на нощната масичка. Дрехите й ухаеха на жасмин и лавандула, аромата на Надия. Припомни си секундите преди раздялата. Дланта на Надия бе странно хладна. Като ръката на страха, помисли си Зоуи. Като ръката на смъртта.
25.
СЕРЕНКУР, ФРАНЦИЯ
Обаждането на Зоуи в Ню Йорк отекна из огромните помещения на Тревил като същински фанфари. Габриел мигновено изпрати шифровано съобщение до Ейдриън Картър и по този начин превърна „Ей Ей Би Холдингс“ и неговата собственичка Надия ал Бакари в обект за наблюдение от страна на американската Агенция за нацио-нална сигурност. Картър вече знаеше името на заможна-та мюсюлманка с безупречни джихадски акредитиви, чрез която Габриел възнамеряваше да финансира мрежата на Рашид. От този момент нататък, освен него, поне половин дузина други членове на хипертрофиралата американска разузнавателна общност също щяха да разполагат с тази информация. Габриел знаеше, че няма как да избегне този риск. Възможностите на израелското електронно разузнаване бяха впечатляващи, но все пак бледнееха пред тези на американската Агенция за национална сигурност. Никой не можеше да съперничи на способността на Съединените щати да се възползват максимално от постиженията в дигиталната сфера. Онова, което убягваше на американците, бе човешкият фактор - способността да се вербуват шпиони, които да проникват в обкръженията на враговете. Тъкмо по тази причина те се бяха обърнали към Службата.
По искане на Габриел, Картър положи значително старание, за да скрие името на Надия от държавните служители във Вашингтон. Независимо от потенциалните последици за американо-саудитските взаимоотношения, той не го спомена нито пред президента, нито пред Джеймс Маккена на седмичната среща в Белия дом за обсъждане на въпроси, касаещи контратероризма. Освен това се погрижи да скрие и идентичността на членовете на групата, която щеше да анализира събраната от Агенцията за национална сигурност разузнавателна информация. Тази информация стигаше най-напред до Картър в Лангли, а после биваше препращана към оперативния център на ЦРУ в Париж. Заместник-шефът на Центъра - човек, който дължеше кариерата си на Картър - сам доставяше информацията до внушителното имение в Серенкур, където я приемаше Сара Банкрофт. От особен интерес за Габриел и екипа му бяха телефонът и електронната поща на Рафик ал Камал, началника на охраната на Надия. Независимо от многобройните обаждания до саудитските разузнавателни служби и Вътрешното министерство, Ал Камал нито веднъж не спомена името на Зоуи Рийд. Съвсем различно обаче постъпи мадам Дюбоа, която прекара следващите седемдесет и два часа в непрекъснати разговори с Лондон, опитвайки се да научи някаква мръсотия или клюка от професионалното минало на Зоуи. Габриел възприе това като насърчителен признак. Очевидно, от гледна точка на Ей Ей Би, разследващата журналистка от Си Ен Би Си представляваше проблем за връзките с обществеността, а не заплаха за сигурността.