- Не.
Шамрон запали нова цигара със старата си запалка „Зипо“ и нарочно издуха струя дим към Габриел.
- Колко красноречиво - отбеляза Габриел.
- Думите понякога ми убягват. За щастие неприятелите ми винаги са на разположение. За пореден път те успяха да те върнат на булевард „Цар Саул“, където ти е мястото.
- Това ще е само временно.
- Ах, да - съгласи се Шамрон бързо. - Разбира се, нашето споразумение е само временно.
Габриел отиде до френския прозорец, гледащ към улица „Лепик“, и отвори вратата. Струя хладен въздух нахлу в.помещението ведно с шума на вечерния трафик.
- Налага ли се? - запита Шамрон начумерено. - Лекарят ми каза да избягвам да стоя на течение.
- А моят каза да избягвам пасивното пушене. Благодарение на теб дробовете ми са като на човек, изпушващ по четиридесет цигари дневно.
- Някой ден ще трябва да престанеш да ме виниш за всяко нещо, което не върви в живота ти.
- Защо?
- Защото е контрапродуктивно.
- Но пък е и истина.
- По мое мнение истината е най-добре да се избягва. Тя неизменно води до ненужни усложнения.
Габриел затвори вратата, заглушавайки шума от трафика, и попита Шамрон защо е дошъл в Париж.
- Узи сметна, че ще ти е нужна малко помощ на място.
- Защо не ме е предупредил, че идваш?
- Сигурно е забравил.
- Той всъщност знае ли, че си тук?
- Не - Габриел не успя да се въздържи и се усмихна.
- Да пробваме отново, Ари. Защо си в Париж?
- Притеснявах се.
- За операцията ли?
- За теб - каза Шамрон. - Това значи да си баща. Човек се тревожи за децата си до сетния си дъх.
- Боя се, че за бащинството не мога да кажа нищо.
- Прости ми, синко - каза Шамрон след минута. - Не трябваше да говоря така. В края на краищата аз също нося вина.
Той се изправи с усилие и помагайки си с бастуна, отиде до кухнята. По плота бяха пръснати частите на разглобена преса за кафе, имаше също празен чайник и отворен пакет „Карт Ноар“. Шамрон направи опит да запали газовата печка, но бързо вдигна ръце в знак, че се предава. Габриел го побутна с лакът към масичката за кафе и внимателно приближи отворения пакет с кафе към носа си. Миришеше на прах.
- Ако не се лъжа - каза Шамрон, отпускайки се на стола, - от това кафе пихме последния път, когато бяхме тук.
- В съседния блок има магазинче. Ще издържиш ли още малко сам, докато се върна?
С пренебрежителен жест на дланта Шамрон показа, че и това кафе е добро. Габриел напълни чайника с вода и го постави на печката.
- Все още има нещо, което не проумявам - подхвана Шамрон, наблюдавайки го внимателно.
- Всъщност не е никак сложно, Ари. Първо сипваш кафето, после добавяш водата и след това натискаш буталото.
- Имах предвид Ковънт Гардън Маркет. Защо си го последвал? Защо просто не предупреди Греъм Сиймор и не се върна в къщата си край морето?
Габриел не отговори.
- Ще ми позволиш ли да предположа?
- Ако настояваш.
- Тръгнал си след него, понеже си наясно, че британците нямат нито смелостта, нито решителността да го спрат сами. Европейските ни приятели са изпаднали в същинска екзистенциална криза. И съм убеден, че това е една от причините толкова да ни ненавиждат. Ние имаме цел. Вярваме, че каузата ни е справедлива. Те вече не вярват в нищо, освен в трийсет и пет часовата си работна седмица, в глобалното затопляне и в шестседмичния годишен отпуск, прекаран някъде на юг. Онова, което не мога да проумея, е защо ти реши да живееш сред тях.
- Защото е имало време, когато са вярвали в Бог и вярата ги е вдъхновявала да рисуват като ангели.
- Прав си - каза Шамрон. - Но в Бог днес вярват почти само джихадистите. За съжаление, тяхната вяра се корени в уахабистката нетърпимост и се подхранва със саудитски пари. След атентатите от 11 септември Саудитците обещаха да сложат край на пропагандата, която създаде Бин Даден и Ал Кайда. Сега обаче, само десет години по-късно, саудитски пари отново започнаха да подклаждат омразата, а американците не отронват и думичка по въпроса.
- Внушили са си, че Саудитците са ключов партньор в борбата срещу тероризма.
- Каква заблуда! - каза Шамрон. - Но вината не е само тяхна. Не само петрол тече от Саудитска Арабия към Запада, а и немалко секретна информация. Саудитското разузнаване непрекъснато изпраща на ЦРУ и европейските разузнавателни служби данни за потенциални заговори и подозрителни личности. Някои от тях наистина са ни от полза, но по-голямата част са напълно безполезни.
- Да не би да намекваш - започна със саркастичен тон Габриел, - че саудитските разузнавателни служби играят старата двойна игра: борят се срещу джихадистите, но в същото време тайно ги подкрепят?