Ако не бяха двамата полицаи, застанали на ъгъла, едва ли на някого би хрумнало, че на това място може да се е случило нещо ужасно. За момент Габриел съжали, че е дошъл, но тъкмо когато реши да си тръгва, неочаквано пристигна закодиран имейл от екипа му в Серенкур и повдигна духа му. В него се казваше, че Надия ал Бакари, дъщерята на човека, когото Габриел бе убил на старото пристанище в Кан, току-що е отменила свое пътуване до Санкт Петербург. Габриел прибра телефона в джоба на якето си и продължи да крачи под светлината на уличните лампи. Завесата, която скриваше бъдещето му, бе разкъсана надве. Той видя красива жена с гарвановочер-ни коси да пресича двора на едно шато северно от Париж. И един старец, който седи сам в апартамент в Монмартър, изтерзан от тревога.
27.
ПАРИЖ
Надия ал Бакари лично позвъни на Зоуи Рийд в 10,22 ч. на следващата сутрин, за да я покани на чай в луксоз-ното си жилище на авеню „Фош“. Зоуи учтиво отклони поканата. Вече имаше други планове.
- Ще прекарам следобеда със стар приятел от Лондон. Той направи куп пари от дялови инвестиции и си купи шато в департамента Вал д’Оаз. Опасявам се, че е организирал малко празненство в моя чест.
- За рождения ви ден?
- Как се досетихте?
- Моята охрана дискретно ви провери преди обяда в „Крийон“. Днес навършвате трийсет...
- Не го изричайте на глас! Опитвам се да убедя себе си, че е само лош сън.
Надия се засмя. После попита за името на лондонския приятел на Зоуи.
- Фаулър. Томас Фаулър.
- С каква фирма работи?
- Томас не работи с фирми. Държи много на независимостта си. Впрочем вие сте се запознали с него преди няколко години на някой от френските карибски острови. Не помня на кой точно. Сен Бартелеми, ако не се лъжа. Или Антигуа.
- Никога не съм стъпвала на Антигуа.
- Значи, трябва да е било на Сен Бартелеми.
Последва мълчание.
- Там ли сте още? - запита Зоуи.
- Да, тук съм.
- Да не би нещо да не е наред?
- Къде точно сме се запознали?
- В бар край един от плажовете.
- Кой бар?
- Не си спомням.
- Край кой плаж?
- Томас не уточни.
- А сам ли е бил Томас през този ден?
- Бил със съпругата си. Прекрасна жена. Може би е леко войнствена, но сигурно защото смята, че трябва да защитава територията си.
- Територията?
- Все пак е съпруга на милиардер.
Настъпи ново мълчание, по-дълго от първото.
- Боя се, че не си го спомням.
- Но той определено ви помни.
- Опишете го, ако обичате.
- Доста висок мъж. Строен като улична лампа. Интересна личност, започне ли човек да го опознава. Мисля, че преди години е сключил някаква сделка със съдружник на баща ви.
- Спомняте ли си името на този съдружник?
- Защо сама не попитате Томас?
- Какво по-точно предлагате, Зоуи?
На втория етаж в Тревил имаше мрачна музикална стая със стени, покрити с червена коприна, и прозорци с пищни завеси. В единия край на помещението стоеше клавесин с позлатени орнаменти и пасторална картина, нарисувана с маслени бои на капака. В другия беше поставена орехова маса от времето на Френския ренесанс. На нея бяха седнали Габриел и Ели Лавон и се взираха в екраните на два преносими компютъра. На единия се виждаше премигваща светлинка, която показваше местоположението и надморската височина на Зоуи Рийд. На другия вървеше запис на разговора, който тя бе провела с Надия ал Бакари в 10,22 ч. Десет пъти вече Габриел и Ели бяха изслушали записа. И десетте не бяха открили причина да не продължат операцията. Часът бе вече 11,55. Лавон се намръщи, защото Габриел пусна записа за пореден път.
- Спомняте ли си името на този съдружник?
- Защо сама не попитате Томас?
- Какво по-точно предлагате, Зоуи?
- Предлагам да дойдете на празненството. Знам, че Томас истински ще се зарадва, а и това ще ни даде възможност да прекараме още малко време заедно.
- Боя се, че няма да е уместно.
- Защо?
- Защото вашият приятел... Простете, Зоуи, но кажете ми името му още веднъж.