- Единственото ни желание е дейността ви да не престава. Бихме искали обаче да ви дадем един съвет.
- Какъв съвет?
- Инвестиционен съвет - отговори Габриел. - Смятаме, че сега моментът е добър да се направят някои промени във вашето портфолио. Промени, които повече ще съответстват на правото ви като единствена наследница на покойния Зизи ал Бакари.
- Баща ми е финансирал терористи.
- Не, Надия. Баща ви не просто е финансирал терористи. Той е бил самата финансова основа на тероризма.
- Простете - каза Надия, - но не разбирам какво искате от мен.
- Съвсем просто е. Искаме да продължите по стъпките на баща си. Искаме да вдигнете знамето на джихада, което се е изплъзнало от неговата ръка през онази ужас-на нощ в Кан. Искаме да си отмъстите за смъртта му.
- Искате самата аз да стана терорист?
- Точно така.
- И как да го направя?
- Като си купите своя собствена терористична групировка. Но не се безпокойте, Надия. Няма да ви оставим сама. Двамата с Томас ще ви помогнем.
30.
СЕРЕНКУР, ФРАНЦИЯ
Моментът бе подходящ да направят пауза. „Достигнахме оазис“, помисли си Габриел, давайки си сметка, че съзнанието му бе завладяно от образа на пустинята. Целта на пътуването на Надия вече бе успешно постигната. Сега беше време да си поемат дъх за няколко минути и да обмислят изминатия път. Беше време също да се погрижат и за някои по-неприятни неща. Преди да продължат нататък, Габриел трябваше да получи отговор на няколко въпроса, свързани със заплетената политика и стародавните вражди на Близкия изток. Той постави първия от тях, клекнал пред камината с незапалена клечка кибрит в ръка.
- Какво изпитвате към нас? - попита той и драсна клечката в каменната зидария.
- Към израелците ли?
- Към евреите - отвърна Габриел и поднесе клечката към подпалките. - Смятате ли, че сме чада на дявола? Смятате ли, че контролираме световните финанси и медии? Смятате ли, че сами сме си виновни за холокоста? Изобщо вярвате ли, че е имало холокост? Смятате ли, че използваме кръвта на деца от нееврейски произход, за да приготвяме своя безквасен хляб? Смятате ли, че сме маймуни и прасета, както ни обрисуват вашите духовници уахабисти и авторите на учебници в Саудитска Арабия?
- Аз не съм учила в Саудитска Арабия - отвърна Надия, но без намерението да се защитава.
- Така е - каза Габриел, - вие сте посещавали най-престижните училища в Европа, също както вашата приятелка Сара. А Сара ясно си спомня един инцидент на крайбрежието в Сен Бартелеми, когато сте изрекли доста неприятни думи по адрес на някакъв човек, когото сте взели за евреин. Освен това си спомня и за други доста пиперливи коментари за евреите, когато баща ви и хора от неговия кръг са обсъждали политически въпроси.
Надия погледна Сара с тъга в очите, сякаш се чувстваше предадена. ,
- Позицията на баща ми по отношение на евреите е всеизвестна - каза тя след малко. - За съжаление, слушах неговите коментари от този род ежедневно, а за известно време дори бях възприела възгледите му. - Направи пауза и отново погледна Алон. - А вие никога ли не сте произнасяли думи, които не можете да върнете? Никога ли не сте вършили нещо, от което ви е срам?
Габриел раздуха внимателно подпалките, но не каза нищо.
- Притежавам състояние, възлизащо на милиарди долари - продължи Надия. - Затова за вас сигурно няма да е изненадващо мнението ми, че евреите не контролират световната финансова система. Нито пък медиите. Но знам, че холокостът е действителен, че шест милиона души са били наистина избити. Да отрича истинността на това би могъл само онзи, който желае да всява омраза. Вярвам също, че стародавната кръвна клевета срещу евреите1 е действително клевета, а освен това потръпвам от ужас всеки път, когато някой от религиозните водачи в Саудитска Арабия нарече евреите и християните „маймуни“ или „прасета“. - Тя направи пауза, а после добави: - Пропуснах ли нещо?
- Дявола-отговори Габриел.
- Не вярвам в дявола.
- А какво мислите за Израел, Надия? Вярвате ли, че имаме право да живеем мирно? Че имаме право да водим децата си на училище или да излизаме на пазар, без да ни е страх, че ще бъдем разкъсани на парчета от някой воин на Аллах?
- Вярвам, че държавата Израел има право да съществува. Също така вярвам, че тя има право да се защитава срещу онези, които се опитват да я изличат от картата и избиват нейните граждани.
- А какво смятате, че ще се случи, ако утре се изтеглим от Западния бряг на река Йордан и Ивицата Газа и оставим палестинците да създадат собствена държава? Дали ислямският свят някога ще ни приеме, или сме обречени завинаги да ни възприема като чуждо тяло, като раково образувание, което трябва да бъде отстранено?