31.
СЕРЕНКУР, ФРАНЦИЯ
Всички от екипа излязоха бавно от стаята, с изключение на Ели Лавон, който остана край прозорците, и Габриел, който седна на освободеното от Сара място. Известно време той гледа Надия, почтително смълчан. После със сериозен тон, заимстван от Шамрон, започна да й разказва за харизматичния ислямски духовник на име Рашид ал Хусейни, за обещаващата операция на ЦРУ, която се бе обърнала изцяло наопаки, и за смъртоносната терористична мрежа, която страдаше от недостиг на средства за постигане на висшите си цели. Изложението бе извънредно изчерпателно. Когато Габриел приключи, слабото есенно слънце вече се бе скрило и стаята тънеше в сумрак. Лавон се бе превърнал в тъмен силует, чиято разрешена коса наподобяваше ореол. Надия остана да седи неподвижно в края на дългото канапе. Краката й бяха свити под нея, а ръцете - скръстени под гърдите. Тъмните й очи бяха вгледани в Габриел, без да мигат, сякаш позираше за портрет. Портрет на разбудена жена, помисли си той, маслени бои върху платно, дело на неизвестен автор.
В съседното помещение се разнесе нечий смях. Когато утихна, се чу музика. Надия притвори очи и се заслуша.
- Това Майлс Дейвис ли е? - запита тя.
- „Скъпият стар Стокхолм“2 - отвърна Габриел, кимайки бавно.
- Винаги съм харесвала Майлс Дейвис, въпреки че като ревностен уахабист, баща ми известно време се опитваше да ме отучи да слушам каквато и да било музика.
- Тя направи пауза, заслушана в пиесата. - Освен това обичам и Стокхолм. Да се надяваме, че Рашид няма да реши да го постави в списъка с мишените си.
- Един много мъдър човек веднъж ми крза, че надеждата не е приемлива стратегия, когато става дума за човешки живот.
- Сигурно е така - каза Надия. - Но пък в момента надеждата е доста модерна във Вашингтон.
Габриел се усмихна:
- Все още не сте отговорили на въпроса ми, Надия.
- На кой по-точно?
- Кое беше по-болезнено да научите? Че баща ви е терорист или че ви е лъгал?
Тя се вгледа в Габриел с напрегнат поглед. После извади пакет „Вирджиния Слимс“ от дамската си чанта, запали цигара и предложи пакета на Алон. Той отказа с рязко движение.
- Боя се, че въпросът ви издава дълбоко невежество по отношение на саудитската култура - каза накрая тя.
- Баща ми беше силно повлиян от Запада, но въпреки това си оставаше преди всичко мъж саудитец. Което означава, че държеше живота ми в ръцете си, съвсем буквално. Дори след смъртта му аз все още изпитвам страх. Дори след смъртта му никога не съм си позволявала да изпитвам разочарование от него.
- Но вие едва ли сте били типичната саудитска дъщеря.
- Така е - съгласи се тя. - Баща ми ми предоставяше голяма свобода, когато бяхме на Запад, но не и в Саудитска Арабия и в личните ни отношения. Баща ми беше като крал Ал Сауд. В семейството беше абсолютен монарх. И аз знаех точно какво ще последва, ако прекрача някоя граница.
- Заплашвал ли ви е?
- Не, разбира се. Баща ми никога не е отправял към мен и една остра дума. Не беше и нужно. Жените в Саудитска Арабия си знаят мястото. Още в мига на първата им менструация те биват скрити под черно було. И горко им, ако опозорят името на мъжа, който господства над тях.
Надия бе поизправила гръб, сякаш бе започнала да мисли за стойката си. Смътната светлина на огъня заличаваше от лицето й първите белези на възрастта. В момента тя изглеждаше досущ като дръзката и поразително красива млада жена, която за първи път бяха видели няколко години по-рано да се носи грациозно по паветата на Мейсънс Ярд. Надия тогава беше просто досадна пречка в операцията срещу нейния баща. Габриел бе изумен, че разглезената дъщеря на Зизи ал Бакари се бе превърнала в изтънчената и интелигентна жена, седяща срещу него.
- Честта и доброто име са много важни за арабския мъж - продължи тя. - Честта е всичко. Този урок научих по доста болезнен начин, когато бях само на осемнайсет. Една от най-добрите ми приятелки се казваше Рена. Произхождаше от добро семейство, далеч не толкова замож-но като нашето, но все пак състоятелно. Рена имаше тайна. Беше влюбена в красив млад египтянин, с когото се бяха запознали в един търговски център в Рияд. Срещаха се тайно в неговия апартамент. Предупреждавах я, че играе много опасна игра, но тя отказваше да я прекрати. Накрая двамата с египтянина бяха заловени от Мута-ва - саудитската религиозна полиция. Бащата на Рена се чувстваше толкова унизен, че предприе единственото уместно за него действие.