- Убийство на честта?
Надия бавно кимна.
- Оковаха Рена с тежки вериги. После пред очите на цялата фамилия я хвърлиха в басейна пред собствения й дом. Майка й и сестрите й бяха заставени да гледат. Те останаха безмълвни. Не сториха нищо. Бяха напълно безсилни.
Надия замълча умислено. След няколко минути продължи:
- Когато научих за случилото се, бях смазана. Как можеше един баща да постъпи толкова варварски, толкова примитивно? Как можеше да погуби собственото си дете?! Ала когато зададох тези въпроси на собствения си баща, той ми отговори, че такава е била волята на Аллах. Че Рена е трябвало да бъде наказана за безразсъдното си поведение. Че не е имало друга възможност. - Тя направи пауза. - Никога няма да забравя изражението на баща ми, докато произнасяше тези думи. Същото изражение видях на лицето му няколко години по-късно, когато видя телевизионните репортажи за рухването на Световния търговски център. Каза, че било ужасна трагедия, но такава била волята на Аллах. Това просто трябвало да бъде извършено.
- Изпитвали ли сте подозрения, че баща Ьи е замесен в тероризма?
- Разбира се, че не. Смятах, че тероризмът е занимание за ненормални джихадисти като Бин Ладен и Зауахири, не за хора като баща ми. Зизи ал Бакари беше бизнесмен и колекционер на изобразително изкуство, а не масов убиец. Или поне така смятах тогава.
Цигарата й бе догоряла. Тя смачка угарката в пепелника и запали друга цигара.
- Сега, от дистанцията на времето, виждам ясно, че съществува връзка между смъртта на Рена и убийството на три хиляди невинни души при атентатите от 11 септември. И двете събития имат общ корен. Мохамед Абдул Уахаб. Докато неговата идеология на омразата не бъде изкоренена, ще има още терористични актове и ще умират девойки като Рена. Всичко, което правя, е посветено на нея. Рена е моята пътеводна светлина, моят маяк.
Надия хвърли поглед към ъгъла на стаята, където, обгърнат в мрак, седеше Лавон.
- Дали Макс все още се съмнява?
- Не - отговори Габриел. - Ни най-малко.
- А какво мисли сега?
- Смята, че ще бъде чест да работи с вас, Надия. И аз съм на същото мнение.
Тя се вгледа в огъня и в продължение на няколко минути остана мълчалива.
- Чух вашето предложение - заговори накрая. - И отговорих на възможно най-много от въпросите ви. Сега, на свой ред, искам да ви задам няколко въпроса.
- Питайте каквото пожелаете.
Надия се усмихна едва забележимо.
- Може би е време да отворим виното, което донесох. Винаги съм смятала, че бутилка ,ДПато Латур“ е способна да смекчи и най-неприятния разговор.
32.
СЕРЕНКУР, ФРАНЦИЯ
Надия внимателно наблюдаваше ръцете на Габриел, докато той отваряше бутилката с вино. Той наля в две чаши, задържа едната за себе си и й подаде другата.
- А за Макс?
- Макс не пие.
- Да не би да е ислямски фундаменталист?
- Макс е пълен трезвеник.
Габриел съвсем леко вдигна чашата за наздравица. Надия не му отвърна, а постави внимателно своята чаша на масата.
- Има много въпроси относно смъртта на баща ми, на които до днес не съм успяла да намеря отговорите - каза тя след дълго мълчание. - Бих искала да чуя отговорите от вас сега.
- Онова, което мога да ви разкрия, е ограничено.
- Бих ви посъветвала да преосмислите тази своя позиция. В противен случай...
- Какво искате да знаете, Надия?
- От самото начало ли е бил набелязан да бъде убит?
- Тъкмо обратното.
- Какво означава това?
- Означава, че американците пределно ясно показаха, че баща ви е твърде значима фигура, за да бъде третиран като обикновен терорист. Не беше член на кралската фамилия, но за сметка на това беше потомък на стар търговски род от района на Неджд. Неговите предци са твърдели, че имат кръвна връзка не с друг, а със самия Мохамед Абдул Уахаб.
- И това го е направило недосегаем в очите на американците?
- Те използваха думата „радиоактивен“.
- И какво промени нещата?
- Промени ги Сара.
- Нараниха ли я?
- Почти я убиха.
Надия замълча.
- Как успяхте да я спасите?
- Макар да воюваме на тайно бойно поле, ние сме воини и никога не бихме изоставили наш човек в ръцете на неприятеля.