- Понастоящем не.
- Може би е време да си откриете сметка там. Не е нужно да внасяте кой знае каква сума в нея. Просто колкото да привлечете вниманието на Самир.
- Колко да вложа?
- Можете ли да заделите сто милиона?
- Сто милиона? - Тя поклати глава. - Баща ми никога не би им дал толкова пари.
- А колко би им дал?
- Нека са двеста милиона. - Тя се усмихна. - Така Абас ще разбере, че сме сериозни.
Дванайсет часа след този разговор Габриел бе изпратил екип в Цюрих, а Самир Абас, експертът по управление на авоари за дубайската Трансарабска банка, беше обект на наблюдение със специални разузнавателни средства. Ели Лавон остана в Тревил, за да обмисли и последните детайли по операцията, включително и деликатния въпрос как една установила се да живее в Париж саудитска биз-несдама може да започне да финансира терористична групировка, без да привлече вниманието на властите във Франция и другите европейски държави. Посредством тайното финансиране на арабското реформистко движение Надия вече им бе показала как е възможно да стане това. Сега на Габриел му оставаше да намери отнякъде картина и доброволец съучастник. Което обясняваше защо тъкмо на Бъдни вечер, когато цяла Франция се подготвяше за неколкодневни празнични гуляи, той помоли Ели да го закара до Гар дю Hop. Имаше билет за влака в 15,15 ч. за Лондон и убийствено главоболие поради недостиг на сън. Лавон беше по-напрегнат от обичайното за такъв ранен етап от операцията. Неженен и безд'етен, той винаги бе потиснат по време на големите празници.
- Сигурен ли си, че искаш да го направиш?
- Да се кача на влака за Лондон на Бъдни вечер ли? Всъщност бих предпочел да се разходя дотам.
- Говорех за Надия.
- Знам, Ели.
Лавон погледна през прозореца на колата тълпата, която се стичаше към входа на гарата. Както обичайно, тя се състоеше от бизнесмени, студенти, туристи, африкански имигранти и джебчии, всичките наблюдавани зорко от тежковъоръжени френски пазители на реда. Цялата държава трепереше в очакване кога ще експлоди-ра следващата бомба. Подобно на останалата част от Европа.
- Някой ден ще ми разкриеш ли какво ти каза тя онази вечер в градината?
- Не.
Ели очакваше този отговор. При все това не успя да прикрие разочарованието си.
- От колко време работим заедно?
- От сто и петдесет години - отвърна Габриел. - И абсолютно никога не съм крил от теб каквато и да е важна информация.
- А защо го правиш сега?
- Защото тя ме помоли.
- Казал ли си на жена си?
- Казвам на жена си всичко, а жена ми не ми казва нищо. Такава е договорката ни.
- Късметлия си ти - каза Лавон. - Още една причина да не даваш обещания, които не можеш да спазиш.
- Аз винаги спазвам обещанията си, Ели.
- От това ме е страх. - Той погледна Габриел. - Сигурен ли си в нея?
- Колкото и в теб.
- Тръгвай - подкани го Лавон след малко. - Не искам да изпуснеш влака. И ако случайно се натъкнеш на самоубиец атентатор вътре, моля те, просто кажи на някой полицай. Последното, което ни трябва сега, е да гръмне някоя френска гара.
Габриел подаде на Лавон своята деветмилиметрова берета, после слезе от колата и се отправи към гишетата за билети. По някакво чудо влакът му замина и към шест часа същия следобед той вече крачеше по тротоарите на квартал Сейнт Джеймс. Ейдриън Картър по-късно щеше да открие символика в завръщането на Г абриел в Лондон, тъй като именно оттам бе започнало неговото пътешествие. В действителност обаче мотивите затова завръщане далеч не бяха толкова възвишени. Планът му да разруши мрежата на Рашид отвътре включваше една измама. И какво по-удачно място за извършването на подобен акт имаше от света на изобразителното изкуство?
34.
СЕЙНТ ДЖЕЙМС, ЛОНДОН
Съучастникът на Габриел все още не знаеше нищо за неговите планове - което едва ли бе изненадващо предвид факта, че той не бе друг, а самият Джулиан Ишърууд, собственик на галерията „Ишърууд Файн Артс“, намираща се на Мейсънс Ярд в квартал Сейнт Джеймс. Сред стотиците картини, притежание на галерията на Джулиан, беше и „Мадоната с младенеца и Мария Магдалина“, доскоро приписвана на венецианския майстор Палма ил Векио, а понастоящем не на другиго, а на самия Тициан. В момента платното, покрито с пласт хартия, бе заключено в подземното хранилище на галерията. Самият Ишърууд вече бе започнал да ненавижда това произведение почти толкова, колкото и човека, който го бе обезобразил. Всъщност в тревожното съзнание на Джулиан Ишърууд великолепното платно се бе превърнало в своеобразен символ на неразборията в живота му.