Той не носеше часовник и затова имаше съвсем смът-на представа за изминалото време. А когато решеше да поспи, което се случваше рядко, лягаше на една кушетка в ъгъла на помещението, под сияен пейзаж от Клод Лорен. Изпиваше огромни количества кафе от „Коста“ и се хранеше главно със сладки и чаени бисквити, които Ишърууд носеше от „Фортнъм и Мейсън“. Тъй като не губеше време за бръснене, брадата му бе пораснала. За негово учудване, беше станала по-дълга дори от предния път. Ишърууд каза, че сякаш виждал самия Тициан да работи по платното си. Предвид необикновените умения на Габриел това сравнение бе доста сполучливо.
През последната вечер в Лондон Габриел се спря пред Теме Хаус - крайречната щабквартира на МИ5, където, спазвайки обещанието си, информира Греъм Сиймор, че операцията е стигнала до Британските острови. Сиймор беше в лошо настроение и мислите му определено бяха заети с друго. Синът на бъдещия крал беше решил да се жеци в края на пролетта, а от Сиймор и неговите колеги в столичната полиция се очакваше да не допуснат нещо да провали събитието. Докато слушаше Сиймор да се оплаква, Габриел си припомни думите, които бе изрекла Сара в градината на кафенето в Джорджтаун: Лондон е лесна мишена. Атентат може да бъде извършен там по всяко време.
Сякаш за потвърждение на това твърдение, когато излезе от Теме Хаус, Габриел установи, че линия „Юбилейна“ на лондонското метро е затворена по време на вечерния пиков час заради намерен подозрителен пакет. Той се отправи към Мейсънс Ярд пеш и под погледа на Ишърууд, който надничаше през рамото му, нанесе нов слой лак върху току-що реставрираната творба на Тициан. На следващата сутрин инструктира Надия да депозира двеста милиона долара в Трансарабска банка. После се качи на такси и се отправи към летище Хийтроу.
35.
ЦЮРИХ
Малко са държавите, изиграли по-значима роля в живота и кариерата на Габриел Алон от Конфедерация Швейцария. Той владееше добре три от нейните четири официални езика и познаваше планините и долините й като извивките по тялото на собствената си съпруга. Беше убивал в Швейцария, беше отвличан в Швейцария и бе успял да разкрие някои от най-отблъскващите й тайни. Само година по-рано в едно заведение в подножието на ледника Ле Диаблере той си бе дал дума никога повече да не стъпва в тази държава. Интересно как събитията никога не се развиваха според плановете на човек.
Седнал зад волана на наетото ауди, той мина покрай строгите банки и витрините на магазините по Банхофщрасе, а след това зави по натоварения път, следващ контура на западния бряг на Цюрихското езеро. Безопасната къща се намираше на около три километра южно от градския център. Беше модерно здание с много повече прозорци, отколкото се харесваше на Габриел, и разполагаше с малък кей с формата на буквата Т, който бе побелял от наскоро падналия сняг. На влизане Габриел дочу приглушен женски глас да пее на италиански. Усмихна се. Киара винаги си тананикаше, когато бе сама. Той остави чантата си във фоайето и отиде във всекидневната, която беше оборудвана като полеви команден пункт. Киара, вгледана в компютърния монитор, белеше портокал. Габриел я целуна по устните - бяха горещи, сякаш имаше температура. И продължи да я целува.
- Аз съм Киара Алон - промълви тя, галейки острата сива брада по бузите му. - А ти кой си?
- Не съм сигурен вече.
- Казват, че с напредването на възрастта паметта започва да изневерява - каза тя, без да спира да го целува. - Трябва да пробваш рибено масло. Чух, че помагало.
- По-скоро бих опитал от този портокал.
- Ммм, разбира се. Дълго те нямаше.
- Твърде дълго.
Тя разчупи плода на парченца и постави едно в устата му.
- Къде са другите от екипа? - попита той.
- Отидоха да следят служителя на Трансарабска банка, който има връзки с глобалното джихадистко движение.