— Тя никога не лъже — замислено каза Хиршфогел н за първи път гласът му прозвуча без язвителност. — Ако тя е чувствувала нещо повече, щеше да се омъжи за него.
— Той наистина искаше това, но получи отказ и замина за фронта. Една богата жена можеше да го спаси от униженията на безпаричието. Животът му станал още по-разнебитен. Комарджийските дългове растели непрекъснато. Борбата между страха и желанието да се прояви, завистта, вечното превъзходство на Ешвеге разстроили нервите му съвършено. В писмата си до фройлайн Петрашева всред поток от любовни думи и проклятия той я наричаше сладък убиец. По това време английските летци го предизвиквали отчаяно. Той почнал да проявява признаци на страх и колебание. Няколко пъти изоставял срамно двуместниците, които трябвало да охранява. Най-после, изтерзан и унизен, се хвърлил безразсъдно с повредена картечница срещу капитан Грийн. Няколко дни преди това не е бил на себе си. Разговарях с механиците от аеродрума, които ми потвърдиха същото. Любовта е един вид лудост! …
— Но не и за нея — бързо каза Хиршфогел. Андерсен глътна последната хапка от десерта си с поглед, устремен в Бенц:
— Положителен съм, че приключението остави у нея угризение.
— И вие вярвате в това? — почти извика Хиршфогел .
Андерсен остана извънредно спокоен.
— Вие не вярвате ли? — попита той.
— Нито за миг — твърдо каза Хиршфогел. Бенц забеляза върху лицето на Хиршфогел първите тръпки на приближаващата треска.
VII
Следващите дни бяха тихи, слънчеви и удивително топли. Есента умираше всред тръпки на сладостна тъга с разбити надежди за мир. Морното спокойствие на въздуха се нарушаваше от далечното тракане на учебни картечници или случайното избръмчаване на аероплани, прелитащи над града като ангели на разрушението, окъпани в блясък и синевина. От казармата долитаха звукове на хармоники и тъжни селски песни, в които трептеше страстен копнеж към далечни, оставени села, към очакващи жени и обречени девойки. Думите им отекваха прости и трогателни. А над всичко висеше тъмносиният балдахин на небето, усмихнат и безоблачен, като че под него нямаше ни смърт, ни глад, ни отчаяние.