— От проста суетност — каза Хиршфогел и наля в Бенцовата чаша вермут. — Те са от глутницата, която се върти около нея. Всеки от тях би умрял от щастие, ако можеше да се нарече неин любовник. Но тя ги разгонва, когато пожелае. Едно бедно и порядъчно момиче не би могло Да си позволи този лукс.
— Порядъчно? — попита Бенц с вежлив упрек.
— Да, порядъчно. Никога не съм твърдял, че фройлайн Петрашева е порядъчно момиче. Не съм казвал обаче, че тя е проста или глупава например. Тия палячовци в униформа я интересуват не повече от оловните конници, с които е играла в детинството си.
Бенц повдигна рамене безразлично и изпи вермута наведнаж. Внезапно почувствува, че алкохолът бе почнал да му действува. Хиршфогел извади от бюфета нова бутилка и продължи:
— Нейната интелигентност я спасява от възможността да попадне в ръцете на кой да е глупав мъж. Това не и пречи обаче да тича бясно по най-просташки удоволствия. С Райхерт…
— Глупав ли беше Райхерт? — попита Бенц.
Хиршфогел отвори бутилката по най-бохемски начин, с юмручен удар в дъното, и отново му наля вермут, Бенц пресметна, че това бе петата или шестата чаша. Изпи я на един дъх.
— Никак! — каза Хиршфогел. — Искам да кажа, поправи се после. Само глупците не отмъщават, а Райхерт отмъсти.
— Отмъсти! — произнесе Бенц презрително. — Как? Той бе с убеждението, че ще чуе от устата на Хиршфогел някоя нова, извънредна глупост по адрес на Елена.
— Ей тъй! — каза Хиршфогел, раздразнен от тона му, и направи неприличен знак с пръсти. — Фройлайн Петрашева забременя.
Алкохолът бе размътил мислите на Бенц, но стори му се че изтрезнява мигновено. Почувствува внезапна, мъчителна, непоносима тишина, после уплаха. Стори му се, че положението, в което седеше на стола, бе много неудобно и трябваше да се промени. Промени го с неимоверно усилие, с усещането, че спасява тялото си от някаква опасност — от нещо, което с огромен трясък се сгромоляса до него, но не успя да го засегне. И въпреки усещането, че е жив, продължаваше да седи неподвижно, слисан и немислещ, сякаш цялото му съзнание бе сведено мигновено до най-прости зрителни усещания. Виждаше само ленената покривка на масата, чашата си с вермут и куп разноцветни жетони, безсмислено разпилени около нея. Това бе всичко, що съзнаваше. Той бе изпаднал в някакво нравствено сътресение, чийто израз бе пълната неподвижност на личността му. И всред тая неподвижност, всред мъртвешката тишина, която го заобикаляше, той съзна внезапно, че чашата му бе пълна с вермут. Нищо не бе по-ободрително в тоя момент от мисълта да я изпие. Самата възможност да извърши действието бе импулсът, който възстанови движението на мисълта му. Той изпи чашата наведнъж и в същия миг забеляза, че Хиршфогел го наблюдаваше. Въпреки това не почувствува смущение, а, напротив, осени го спасителната самоувереност на алкохола. Каза си, че Хиршфогел не бе в състояние да забележи нищо, и като победи силата на вълнението, изсмя се високо:
— А! И абортира! … Хахаха! …
Смехът му бе циничен и го накара да почувствува неизразима болка от думите си.
Лицето на Хиршфогел стана по-изопнато, отколкото бе.
— Не — каза Хиршфогел. Аборта ще извършите вие. Бенц има достатъчно самообладание да не скочи от стола си и да не извика с всичка сила: „Вие сте луд!“ Всъщност това едва ли щеше да има някакъв ефект върху Хиршфогел. Нищо не можеше да се сравни с угнетяващото убеждение, че тоя човек ще остане пред лицето му неподвижен като мумия, Бенц се съгласи яросно в себе си, че думите, които чу, бяха единствената цел на Хиршфогеловата покана тая вечер. Това бе вярно. Мисълта на Бенц потече изведнъж с луда бързина като оставяше зад себе си хаоса на смайването, възвърна го към някаква ужасна яснота. В паметта му изникна върволицата от събития, които бе преживял през последните две седмици. Спомни си малко изкуственото запознаване в полето, лунната нощ на верандата, безкрайните и преднамерени разговори между Хиршфогел и Андерсен върху чудния живот на фройлайн Петрашева. Спомни си неясния ужас, който я измъчваше, всичко това изпъкваше в съзнанието му с отвратителна яснота. Разбра най-после защо се интересуваха дали е хирург; разбра защо го търсеха толкова настойчиво; разбра жестоката комедия на сближаването си с тях.
Бенц затвори очи и се отпусна сломен върху стола, Струваше му се, че потъва в бездна, всред която бушуваха гневът и разочарованието му.
През всичкото време Хиршфогел го наблюдаваше, но Бенц не държеше сметка за това. Бенц се сети за присъствието му изведнъж, когато чу щракането на запалката, с която Хиршфогел палеше цигарата си. След това стана от стола и си наля вермут. Изпи няколко чаши мълчаливо и последователно.